Милиони хора, които бягат от войните и бедността залагат бъдещето и спестяванията си на непознати, които рискуват техните животи, играейки си на котка и мишка с граничните власти. Всичко това е известно като „Играта”. Но кой печели и кой губи от това?
Репортерите на „Ройтерс” Лин Тейлър и Валерия Карди тръгнаха по пътя на мигрантите от Сирия през България, към Европа.

Продължение от част 1

 

Играта

Това е болезнената действителност за 28-годишния Жамшид Шадаб. Когато талибанските войници научили, че работи като преводач за американската армия, той имал само две възможности – да напусне Афганистан или да сподели тежката съдба на своите колеги.

„Талибаните претърсиха всяко кътче по пътя от Кабул до Кундуз, за да търсят афганистанци, които помагат на американската армия. Водеха ги на един хъл и ги разстрелваха”, каза Шадаб.

Той става част от каналджийската рулетка в мига, в който дава 4 300 долара, за да бъде нелегално изведен от Афганистан, оставяйки баща си, съпругата и двете си деца.

Това обаче е игра, която Шадаб е принуден да играе, независимо от цената. На българска територия, мъжът бил държан като заложник, докато баща му не изпрати повече пари.

„Обаждат се на семейството ти и казват „Роднините ви ще пострадат, ако не изпратите пари”. Заплашват, че ще ни счупят крайниците”, обясни Шадаб, който също е отседнал в бежанския лагер в Белград.

Сесилия Манзоти, експерт в Службата на ООН по наркотици и престъпления, също твърди, че мигрантите биват малтретирани и изнудвани за пари. Според нея, това не се разбира, защото те няма към кого да се обърнат и трафикантите знаят, че ще им се размине.

„Говорим много за хората, които загиват в морето, но всъщност рисковете и злоупотребите, с които мигрантите се сблъскват, идват по пътя на контрабандата”, обясни експертът.

„Системата, която започна като контрабанда, се превърна в изнудване, отвличане и дори има случаи на насилствен брак – всички форми на трафик с жертви, измамени и експлоатирани”, обясни Манзоти.

„Нашите отношения с контрабандистите са финансови. Те ще се грижат за нас, за да си получат парите. Но за тези, които не си платят, настъпва катастрофа”, обясни сириецът Отра ал-Кадра. Той е на 58 години и живее със синовете си в същия лагер в Белград.

Сърбия, която не е част от Европейския съюз, приема изключително много бежанци – най-голям брой са били през 2015-та, когато стотици хиляди минаха през Балканите в опит да достигнат до вътрешността на Европа.

Въпреки, че т.нар. „Балкански маршрут” е затворен от миналия март, сръбските власти съобщават, че 110 000 бежанци са преминали през границата, по-голямата част от които са използвали услугите на трафиканти.

В Сърбия има около 7 800 бежанци, по данни на агенцията на ООН. От тях 6 700 са в приемни центрове.

Другите, като Шадаб, живеят в изоставени къщи в Белград, защото шансът им да се свържат с каналджиите така е по-голям.

Мигрантите, които имат останали пари, трепетно очакват обаждане от трафикантите.

„Много е лесно да намериш каналджия. Всички тук познават най-малко 10”, твърди Шадаб, който е върнат от Хърватия в Сърбия два пъти.

„В капан сме, защото границите са затворени. Всеки ден трафикантите ни казват, че още утре ще ни преведат. Но следващия ден така и не идва.”

По данни на Европол през 2016-та има 17 460 души, които са заподозрени в каналджийство. Открити са 2 500 броя фалшиви документи и 1 150 акаунта в социалните мрежи, които се използват за трафик на бежанци.

Не е ясно обаче къде отиват парите от тази търговия и дори Европол не може да проследи крайната точка.

Мигрантите плащат в брой на трафикантите, най-често на принципа „плащаш когато минеш”. Използват се и различни парични системи, където местен представител – обикновено от страната на произход на бежанците – събира пари от приятели и роднини и когато трябва ги превежда на друг агент.

Прикриване на следите

Европол твърди, че независимо колко бъдат затегнати мерките по границите, каналджиите винаги намират начин да минат. Експертите твърдят, че те търсят слабите места в граничната служба и се възползват от тях. Трафикантите са много изобретателни и бързо променят начина си на работа.

През социалните мрежи, като Фейсбук или Вайбър, например, трафикантите много лесно могат да избегнат полицейско преследване и да комуникират с потенциалните си клиенти.

„Аз лично имам над 100 СИМ карти”, каза афганистанският трафикант „Джет”. „Освен това имам 40-50 акаунта във Фейсбук. Активирам ги, когато има нужда. Когато клиентът ми достигне крайната точки, ги деактивирам. Мога лесно да изхвърля и СИМ картата.”

Трафикантите използват Фейсбук, за да рекламират услугите си, включително цените си, транспорта, процентът на успеваемост, както и дават повече информация за социалните политики в ЕС.

Експертите смятат, че със затягането контрола на европейските граници и със затварянето на „Балканския маршрут” през България, се създават много предпоставки мигрантите, които не са успели да преминат, да се превърнат в сътрудници на каладжиите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук