Джордж Флойд, протести, САЩ
На снимката: протестиращи срещу расизма след смъртта на Джордж Флойд

Стотици хиляди мирни демонстранти от всички цветове на дъгата скандират с вдигнати ръце, коленичат, оставят да бъдат арестувани, повтарят последните думи на Джордж Флойд „не мога да дишам“. Убийството беше песъчинката, която задвижи натрупвана с десетилетия лавина на унижения. А тя явно тежи не само на дискриминираните афроамериканци, но и на белите, които осъзнаха в каква държава живеят.

Удивителна беше и вълната на солидарност по света; американската драма беше повод много метрополии да си припомнят, че и при тях малцинствата често са третирани като граждани от второ качество. Разбира се, имаше една точка на картата, където ставащото не трогна публиката. Познахте – София. Не чух един политик да заеме страната на искащите справедливост; знам, трудно е да се напада Големия брат, но можеше да изразят загриженост, надежда за справедлив изход от кризата.

Ивайло Дичев
на снимката: Ивайло Дичев

Откровено расистки коментари

В моя Фейсбук-балон изобилстваха иронични, та дори расистки коментари за това, че виждаш ли черните са нахални, трябвало да си знаят мястото. А и традиционните медиите спомогнаха за това, като поставиха акцента не върху гражданския аспект на ставащото – върху вълнуващите речи на бивши президенти, генерали, интелектуалци – а върху отделните случаи на грабежи и насилие, които винаги съпътстват такава мащабна проява.

Виждам също, че на шести юни леви младежи организират на бул. „Витоша“ акция под девиза „Животът на черните има значение и солидарност с ромите!“, но се съмнявам да се стекат много хора. Ние тук сме свикнали да се мислим за най-големите жертви и затова рядко съчувстваме на когото и да било.

Във всеки случай важен ми се вижда паралелът, който левите тук правят между проблема на афроамериканците и този на нашите роми, които също нерядко са жертви на дискриминация и полицейско насилие. Какви поуки можем да си извлечем от ставащото в Америка?

Да почнем с това, че във все по-омешаното ни, глобално човечество битката за ресурси лесно разпалва расистки омрази. Това разбраха новите популисти, които насъскват гражданите едни срещу други на принципа „разделяй и владей“. Президентът Тръмп е пряк виновник за ставащото: вече три години той обижда мексиканците, че са бандити и изнасилвачи, призовава афроамерикански политици да се връщат в „клоаката“, от която били дошли, употребява нетърпим език спрямо жени, мюсюлмани, китайци и кого ли още не.

Днес той полива огъня с бензин като нарича демонстриращите убийци и анархисти; стигна се дотам един полицейски началник от Тексас да го призове да мълчи, за да не излага на риск човешки животи. Ще му помогне ли това поведение за изборите не знам, но със сигурност ще навреди на Америка.

Расистки изяви на политици има и в България

Многократно сме го водили този разговор в България. Решава ли по някакъв начин етническия проблем Валери Симеонов, когато нарича ромите „озверели човекоподобни“, а жените им „улични кучки“? Или да вземем по-изфинения расизъм на Джамбазки, според когото, алжирският и турският произход на двама от колегите му в Европарламента били причина да са на различно мнение от него (чистия ариец?). Беше принуден да се извинява, но оставям ви да прецените – помогна ли му тази простотия да спечели съюзници за транспортната кауза на България? Или тъкмо напротив, превърна го в аутсайдер?

Работата е там, че когато „горе“ говорят по този начин, обикновеният човек „долу“ схваща това като позволение да разпищоли най-ниските си страсти. Години наред кафявите медии ни обработваха по тази тема, громейки така наречената „политическа коректност“ – демек ако човек призовава да не се обиждаме, той не е просто възпитан и цивилизован, а следва някаква политическа линия. И значи – назад към джунглата: не си ми приятен, тегля ти една майна. После от майната се минава към шамара, после към пушката.

Вторият момент, това е разпадането на територията, което в САЩ е в доста напреднал стадий. Има свръхбогати и уредени места, има места, където не се говори английски, има многоженци, има амиши, които живеят в 19-ти век. Тенденцията в Европа е друга, държавата полага усилия да хомогенизира територията с градоустройствени, образователни, санитарни и други мерки. България е като че ли по средата – вдигнала е ръце от махалите, но и не им дава възможност сами да се управляват. Имам чувството, че ромските гета в този им вид възникнаха с рухването на държавата през 90-те, комунистите все пак опитваха да хомогенизират, както те го разбираха.

Трябва да направим своя избор

Така или иначе днес сме пред избора – повече автономия на тези места или интегриране в националната територия. Например – ромски училища, с майчин език, учители-роми или смесени български училища с една програма за всички? Може да ви звучи теоретично като питане, но погледнете Америка, тръгнала повече по пътя на общностния разпад: афроамериканците нерядко възприемат полицията като окупационна сила. И то при положение че от години има специална политика за вкарване на хора от тяхната общност в полицията. Възприемат ли нашите роми държавата като своя, участват ли в нея? В един свой предишен изблик на расизъм г-н Симеонов беше предложил за територията свой самобитен вариант: гетата им да се оградят и да станат резервати за посещение от туристи.

Трети момент са периодически избликващите откъм крайнодесните сили идеи да се либерализира  притежанието на оръжие. И това винаги става заради емоциите, предизвикани от някакво отвратително престъпление, от усещането за несигурност и желанието за мъст. Националната асоциация за огнестрелни оръжия в САЩ е основен поддръжник на Тръмп, самата Америка е въоръжена до зъби (към 400 млн. огнестрелни единици за 330 млн. население). Колко пагубно действа това върху статистиката за престъпността ще разберем като хвърлим един поглед върху черната хроника на САЩ, сравнена с подобни страни с повече контрол.

Протести, САЩ, Джордж Флойд, Смърт
на снимката: протести в САЩ срещу расизма и полицейското насилие

Какво не бива да взимаме за пример от Америка

Протестите отново припомнят колко безумно е да се въоръжава населението – досега поне 12 човека бяха застреляни – от собственици на магазини или от сляпо стрелящи в тълпата фашизоиди. Да се учим ли от Америка или да се поучим от грешките ѝ? Хайде си представете какво би станало, ако нашите „патриотични“ рокери, които отиват да избиват комплекс, като бръмчат с мотори в ромските махали, имат под ръка и някой полуавтоматичен AR-15. И как на следващия етап ромските младежи също ще се сдобият и те с по някоя базука.

Забележете и международната реакция, в която засега ние сме пас. След насилията, които извършихме върху българските турци през т.нар. възродителен процес, трябваше да сме научили, че никога повече няма да си е само наша работа начинът, по който се отнасяме със собствените си граждани. Помним как НАТО разчлени Сърбия заради подготвяния геноцид в Косово, помним Руанда. Но днес безотговорният президент на най-мощната демокрация в света даде нов кураж на българските расисти.

Нека обърна внимание обаче, че той е все по-изолиран и дори сдържаната Ангела Меркел отказа поканата му за среща на Г-7 във Вашингтон, да не говорим за експлицитните нападки на либерали като Макрон или Ги Верховстад. Световното обществено мнение днес е с една степен по-нетърпимо към расизма, може би защото всички живеем пред очите на всички. А и не се подвеждайте, ние не сме империя и ще ни стане (отново) много тясно, ако решим да дискриминираме собствените си граждани.

Съдебната машина и исканията за незабавно правосъдие

Накрая, вулканът от недоволство в Америка беше предизвикан от криминален инцидент – през последните десетилетия виждаме този сценарий все по-често и в Англия, и във Франция, и у нас. Всеки път управляващите повтарят: оставете институциите да си свършат работата, но хората не могат да чакат, искат незабавно удовлетворение. Може да е неправилно такова площадно правосъдие, но академичните обяснения май не помагат. Не, не се съмнявам, че полицаят, който уби Флойд както и тримата му колеги, които гледаха безучастно, ще бъдат осъдени.

Протести, САЩ, Джордж Флойд, Смърт
на снимката: цветя и свещи в памет на Джордж Флойд

Обръщам внимание на все по-голямото несъответствие между скоростта, с която циркулират възмущенията и тромавата, древна съдебна машина. Тази машина всъщност има за цел освен другото да забавя, за да се охладят страстите. Но в съвременния свят дигиталните комуникации правят така, че не просто съобщението, но емоционално въздействащото видео на престъплението стига до нас далеч преди съответната инстанция да е имала време дори да започне разследване.

Не знам как ще се преодолее това разминаване, но то започва да прави света все по-трудно управляем. Да се забрани препращането на кадри, които разпалват страстите, днес е идеологически и технологично немислимо. Да се ускори съдебното дирене сигурно е мислимо, но то винаги ще изостава непоправимо от дигиталния постинг. Не знам, може би ако някак по-сериозно се въвлече обществото в търсенето на справедливост? Но не просто със скандиране за линч, а като голямо жури, което обсъжда, привежда доказателства, разследва… Да мислим.

Текст: „Дойче веле“. Заглавие: „Дебати.бг“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!