Цветозар Томов е роден на 21 май 1954 г. в Плевен. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Защитава докторантура по социология през 1984 г. Ръководи катедра „Критическа и приложна социология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” до 2011 година. През 2013-та година Томов влиза в новосъздадения Граждански съвет на Реформаторския блок. Избран за член на ЦИК, а впоследствие и за негов говорител. В ЦИК е до 2019-та година.
В създалата се ситуация в момента възможно ли е да се стигне до отлагане на изборите?
Теоретично е възможно. Съмнявам се, обаче, че това може да се случи на практика, колкото и тежка да стане обстановката в страната в навечерието на изборите. Затова мисля, че отлагане на изборите няма да има, въпреки че личното ми мнение е, че би било разумно предвид много тежката епидемична обстановка, която се очертава в началото на април.
Каква е процедурата по закон?
Чл. 84 на Конституцията предвижда възможността Народното събрание да обяви извънредно положение и да отложи изборите докато изтече неговия срок, а чл. 100 дава правомощия на президента да обяви извънредно положение, ако Народното събрание не заседава.
В този случай Конституцията изисква Народното събрание да се събере незабавно, за да се произнесе по решението на президента. Тези възможности са до 26 март, когато изтича мандатът на това Народно събрание. Не ми е много ясно дали има как да се обяви извънредно положение след тази дата, защото няма конкретен текст в Конституцията.
Какво би се случило ако се въведе извънредно положение?
Мандатът на сегашния парламент ще се удължи до края на извънредното положение. Дали ще се промени начина, по който ще се управлява епидемията, ще зависи от конкретните текстове в Закона за извънредното положение. Но ще повторя, че това са чисто хипотетични разсъждения. Не виждам политическа възможност това да се случи, защото изисква доста широк консенсус и между политическите сили, и в обществото. От друга страна, доста голяма е вероятността изборите на 4 април да се произведат в крайно ненормална обстановка и много българи да бъдат на практика лишени от правото да гласуват поради здравословни проблеми и поради несигурността, че гласуването ще е безопасно.
Виждате ли някакъв политически привкус в тази трета вълна на пандемията?
Отношението към пандемията ще е фактор, който силно ще влияе върху избора на гласоподавателите и това влияние ще се засилва с приближаването на изборния ден, защото при сегашните темпове на заразяване до изборите могат да бъдат пряко засегнати още 80 000, дори 100 000 души.
Темата до голяма степен измества традиционните предизборни теми и предизвиква противоречиви реакции, защото обществото е разделено в отношението си към пандемията. Поради това в момента всякакви прогнози за изхода от изборите са твърде рисковани.
Обезопасени ли са машините за гласуване?
Няма технология на гласуване, която да е напълно защитена от възможностите за измами и манипулации. Според мен с тези машини има два особено важни проблема. Първият е, че този тип устройства за машинно гласуване – системи за директно записване на вота – по-лесно се поддават на изборни измами, отколкото алтернативния вариант – да се гласува със системи за оптично сканиране.
Вторият проблем е в това, че нашето законодателство не приема машинния протокол за официален документ, а данните от машинното гласуване ще се вписват в секционния протокол на базата на ръчно преброяване на разписките, които машината издава. Освен че това създава допълнителни възможности за технически грешки, а и за умишлени измами, на практика унищожава и смисъла от въвеждането на машинно гласуване, защото едно от най-съществените му предимства е да елиминира човешкия фактор при преброяване на резултатите.
Ограничени ли са правата на карантинираните след въвеждане на ограничението за подаване на заявление за гласуване до 31 март? Така на практика ако изборите останат на 4-ти април при тази заболеваемост много хора може да се окажат без право на гласуване?
Точно това ще се случи. Към момента броят на карантинираните и изолираните е 108 054 души. Преди 10 дни е бил 73 730 души, т.е., нараства с близо 3500 души на ден. При този темп на нарастване те могат да достигнат 160000-170000 до изборния ден. Сред тях, разбира се, има и непълнолетни лица, но е логично да се предположи, че на изборния ден може да има 130000 души, които да не могат да гласуват. За тях е отворена възможността да подадат заявления за гласуване в подвижна избирателна секция.
Тази възможност, обаче, е чисто хипотетична. Абсолютно изключено е между 1 и 3 април, както предвижда решението на ЦИК, да се образуват толкова подвижни избирателни секции, че всички тези хора да могат да гласуват по този начин. Трябва да се има предвид, че една такава секция може да обслужи 30-40 избиратели, максимум 50, което означава, че биха били необходими близо 3000 такива секции, за да се гарантира възможността да гласуват на всички тези хора.
ЦИК разчита на друго – че малка част от тези хора ще подадат заявления. Вероятно ще е така, но какво правят останалите? Според мен мнозинството от тях просто ще отидат да си гласуват в секциите, в чиито избирателен списък са вписани. Решението на ЦИК предвижда от избирателните списъци да бъдат отписани само хората, подали заявления за гласуване в подвижни избирателни секции. Ако не приемат изрично решение карантинираните и изолираните да бъдат отписани от избирателните списъци, в почти всяка избирателна секция в страната ще гласуват и доказано заразени хора.
Ако пък ЦИК приеме такова решение, тези хора ще бъдат лишавани от право на глас в крещящо противоречие с Конституцията и законите на страната, защото санкцията за нарушаване на карантина или изолация не може да бъде отнемане на избирателни права. Това, което ни чака във връзка с правата на тези хора, е хаос, който може да достигне размери, опорочаващи изборите като цяло.
Възможните разумни решения на този проблем – дистанционно гласуване, създаване на специализирани секции или втори изборен ден за карантинирани и изолирани – бяха брутално пренебрегнати от управляващите. Възможността за гласуване с подвижни избирателни секции е само хвърляне на прах в очите на хората.
Относно изборите в чужбина. За първи път наблюдаваме подобна мобилизация. Трябваше ли според Вас да отпадне изискването за разкриване на максимум 35 секции за страни извън ЕС? Възможно ли е да се направи сега промяна с едно извънредно заседание на парламента?
Отговорът ми е „да“ и на двата въпроса. Лимитът от 35 секции извън страни от ЕС е противоконституционен и реално дискриминиращ българските граждани, живеещи в такива страни. Всъщност единственият „аргумент“ за въвеждането му, станало под натиска на ВМРО и НФСБ, е да се ограничат възможностите за гласуване на българските граждани, живеещи в Турция.
Този „аргумент“ беше подкрепян от твърдението, че вотът на тези хора може да бъде манипулиран от чужда страна, без за това да бъдат представени някакви доказателства. Ако има такива доказателства, МВнР и ЦИК могат да вземат конкретно решение за република Турция, без да бъде въвеждан толкова противоконституционен, брутален, абсурден и неморален законов текст.
Всъщност обаче, този лимит фактически отнема правото на глас на мнозинството българи, живеещи във Великобритания и САЩ. Протестите на тези хора са напълно справедливи и да, Народното събрание може да измени закона, ако има политическа воля за това. Но не вярвам да го направи. Изобщо, поведението на хората, които управляват страната в момента, предизвиква впечатлението, че те правят всичко възможно, за да възпрепятстват гласуването на всички свободни хора, които не могат да бъдат водени за носа към урните.
