Днес в Германия ще се проведат изборите за Бундестага, след което ще бъде сформирано правителство за нов четиригодишен мандат и ще бъде номиниран канцлер, който да замени Ангела Меркел, която заема тази позиция в продължение на 16 години.
Германският парламент се формира на смесена основа, с най-малко 598 членове. Победителите в едномандатни избирателни райони, избрани с обикновено мнозинство, тоест при мажоритарната система, се разпределят 299 места. Втората половина от мандатите се разпределя според партийните кандидати. Ако определена партия в едномандатни избирателни райони има повече от общия брой мандати, получени от партията, тогава се създават допълнителни места за тях. Това води до увеличаване на общия брой депутати. Например, според резултатите от изборите през 2017 г. 709 са влезли в Бундестага. В момента в Германия се обсъжда механизъм за намаляване на допълнителните мандати.
В настоящите избори за Бундестаг участват 47 партии, с общо 6 211 кандидати, включително 2 024 жени. За да бъде представена в Бундестага, една партия трябва да преодолее избирателната бариера от 5%. Всеки избирател има право да гласува за конкретен кандидат в едномандатния избирателен район, и за партийна листа.
Резултатите от изборите все още не са предварително определени. Според анкетата на ZDF Politbarometer от 23 септември 35% от избирателите все още не са решили за кого ще гласуват и дали изобщо ще гласуват.
Колко партии ще включва новият Бундестаг?
По предварителни данни новият Бундестаг може да включва шест големи партии: консервативния блок на Християндемократическия и Християн-социалния съюз (ХДС / ХСС), Социалдемократическата партия на Германия (СПД), Съюз 90 / Зелените, Свободна демократична партия ( FDP), „Алтернатива за Германия“ и „Ляво“. Водещите партии – ХДС / ХСС и СДПН – не печелят предварително дори 30% от гласовете, разликата между тях е изключително малка.
В такава ситуация бъдещото коалиционно правителство най-вероятно ще се състои от три партии. Длъжността канцлер може да бъде заета както от лидера на социалдемократите Олаф Шолц, така и от неговия съперник, представляващ консерваторите от ХДС / ХСС, Армин Лашет. Ако след резултатите от изборите разликата между водещите партии не се увеличи и те спечелят приблизително равен брой гласове, тогава конфигурацията на бъдещото правителство ще стане по-зависима от малките партии.
В такава ситуация партията, която получи втория резултат на изборите, може също да стане основен коалиционен партньор и да издигне канцлер, както се случи на изборите за Бундестаг през 1969 г. Тогава консерваторите от ХДС / ХСС получиха 46,1% от гласовете, SPD – 42,7%. Лидерът на социалдемократите Уили Бранд и шефът на либералите на СДП Уолтър Шеел, чиято партия беше трета в Бундестага с 5,8%, се съгласиха да създадат двупартийна коалиция „червено-жълто“ (според цветовете на логата). Бранд стана канцлер, а консерваторите бяха принудени да отидат в опозиция, като официално спечелиха изборите.
60,4 милиона германски граждани имат право на глас в неделя. Почти 60 000 избирателни секции ще отворят в 8.00 часа и ще работят до 18.00 часа. Въпреки че в Германия има санитарни ограничения поради пандемията на коронавирус, те ще бъдат облекчени частично по избирателните секции. Например избирателите ще могат да гласуват, без да представят сертификати за ваксинация или отрицателни резултати от тестове. Поради пандемията се очаква делът на гражданите, гласуващи по пощата, да се увеличи значително. Преди четири години почти всеки трети избирател избра този начин на изразяване на волята си.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
