В Глазгоу започна срещата на високо равнище на ООН за промените в климата. Засега усилията на международната общност са безрезултатни, климатът на Земята става все по-топъл, а метерологичните явления – все по-екстремни, предупреждават учени и правителствени представители.
Във форума ще участват повече от 100 държавни и правителствени ръководители от цял свят. Началото бе дадено от председателя на конференцията и британски държавен министър Алок Шарма и от бившия външен министър на Мексико Патрисия Еспиноса.
Днешното откриване е формално
Днешното откриване на СОР26 е формално, тъй като основната работа на форума започва едва в понеделник със срещата на върха на световните лидери, която ще продължи два дни. Най-високопоставените гости на конференцията ще започнат да се събират в Глазгоу тази вечер. Президентът на САЩ Джо Байдън, на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Великобритания Борис Джонсън и на Италия Марио Драги, както и много други лидери пристигат в Глазгоу от Рим, където в момента тече срещата на върха на Г-20. 95-годишната кралица на Великобритания Елизабет II, която планираше да посети конференцията, бе принудена да се откаже от пътуването по съвет на лекарите, но наследникът на трона, принцът на Уелс Чарлз, известен с активната си позиция по въпросите на околната среда и въпросите на климата, ще вземат участие в COP26.
По-рано стана известно, че китайският лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин няма да могат да вземат участие в конференцията лично, което значително намали очакванията от конференцията, в чийто успех британските наблюдатели и експерти започват да се съмняват. Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро и мексиканският лидер Андрес Мануел Лопес Обрадор също няма да пристигнат в Глазгоу.
Цели на конференцията
Въпреки че климатичните конференции на ООН се провеждат всяка година, COP26 има специално значение, въпреки че не е юбилейна. Първо, тя беше отложена с една година поради пандемията и организаторите признават, че целите и отразяването на две конференции ще се съвместят трудно в една. Второ, резултатите от петгодишния цикъл, започнал с подписването на Парижкото споразумение за климата на COP21 през 2015 г., трябва да бъдат обобщени с годишно закъснение. Домакинът на събитието Борис Джонсън има задачата не само да покаже убедително, че споразумението работи и целите му са постижими, но и да насърчи участниците в COP26 да поемат сериозни нови ангажименти (съгласно условията на Парижките споразумения, това трябва да се прави на всеки 5 години).
Освен това в Глазгоу страните по конвенцията след няколко неуспешни опита отново ще се опитат да се споразумеят за правилата за прилагане на Парижкото споразумение, както и да осигурят стабилно предоставяне на помощ в размер от 100 милиарда долара годишно на икономически най-слабо развитите страни от зеления преход. Освен това COP26 до голяма степен ще се превърне във витрина за компании, разработващи и внедряващи зелени технологии, както и за финансови институции и инвеститори, които обмислят да инвестират в нисковъглеродно икономическо развитие, което се превръща в световна тенденция.
По данни от наблюдения на Междуправителствената експертна група по проблемите на климата, водени от 1850 г., през последните 100 години климатът на Земята търпи кардинални промени. Сред основните предпоставки за това е влиянието на човека и неговите дейности върху атмосферата. Изсичането на горите и използването на горива като петрол, въглища и газ увеличава концентрацията на парникови газове в атмосферата, което е една от причините за глобалното затопляне.
С цел консолидиране на усилията за намаляване на въздействието върху климата и на свързаните с това рискове са приети редица документи.
Ключово значение имат Рамковата конвенция на ООН, Протоколът от Киото и Парижкото споразумение.
Парижкото споразумение за климата, сменило в края на 2020 г. Протокола от Киото, провъзгласи като цел да не се допусне глобалната средногодишна температура до 2100 г. да превишава доиндустриалното равнище с повече от 2 градуса по Целзий, както и да се вземат мерки затоплянето да остане в рамките на 1,5 градуса. По данни на ООН, в момента средната температура е с 1,1 градуса над показателите от 1850-1900 г.
Според документа отговорност за намаляване на емисиите от парникови газове поемат всички държави независимо от степента на икономическото им развитие. Страните участнички – в момента 191 държави и ЕС, самостоятелно определят политиката си в тази сфера.
Очаква се по време на конференцията в Глазгоу страните да съгласуват програма за финансово подпомагане на развиващите се държави за въвеждане на възобновяеми енергоизточници и компенсиране на щетите от климатичните промени, както и да договорят икономически механизми, включително правила за международна търговия със сертификати, даващи право на отделните страни да продават излишъка от националните си квоти за емисии на вредни вещества.
Срещата е съпътствана от протести
Американски климатични активисти вчера хвърляха димки в Глазгоу в цел да привлекат вниманието на държавните и правителствените глави, които пристигат за форума на ООН, предаде Франс прес.
Очаква се през идните две седмици на „Джордж Скуеър“ – централен площад в Глазгоу и традиционна точка за изразяване на гражданско недоволство, да се проведат множество демонстрации на климатични активисти. Броят им може да достигне 100 000 по време на основни събития в програмата на конференцията, планирани за 5 ноември, по оценки на организаторите.
