Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит. Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия. Автор е на множество статии и анализи, отнасящи се до нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.
Според Европейския зелен пакт до 2030г. въглеродните емисии трябва да се намалят с 60%, което неминуемо ще доведе до затваряне на ТЕЦ-овете. Те от своя страна пък са един от основните източници на електроенергия в България. Какви са вариантите за действие пред страната ни?
Тези въглеродни емисии аз ги наричам рекет. Ние не знаем колко полезни и колко вредни са те. Разбира се, в лаишкия контекст има точни изследвания, но за мен това е залитане в една посока, с една причина – удобен вариант за огромни финансови потоци. Това е един псевдо пазар, измислен просто да се събират средства от едни, за да се пренасочват към други. Принципно така съществува света, но в случая е изключително негативно влиянието и параванът е зелен преход. В същото време на никой не му пука колко зелен е и дали ще бъде зелен. Важно е, че масово се приема от хората като нещо положително и оттам насетне вървят едни огромни финансови потоци, чрез финансови корпорации, хендж фондове и каквото още се сетите. Просто зеленият преход и зелената идея се използват като удобен параван. В този ред на мисли тези въглеродни емисии са изключително неадекватен инструмент, особено в сегашната ситуация. Виждате, че икономики като нашата, където 40% от електроенергията идва от въглищни централи, просто ни вкарва в един коловоз, от който няма излизане – с 62 лв/тон емисии, няма как да имаме приличен вариант на електроенергия. Друг е въпросът, че ситуацията в цяла Европа е не по-малко критична по същата причина – сбъркани зелени политики. Няма човек, който да каже аз искам да дишам мръсен въздух или да живее в нечиста природа и това много умело беше наложено, за да се случват други неща.
Плащайки тези високи цени на емисиите, цената на тока, който проивеждат ТЕЦ-овете, също остава висока. Какво можем да направим, за да подобрим ситуацията като същевременно продължаваме да произвеждаме ток, за да се намали цената на свободния пазар?
В момента бизнесът плаща това субсидиране, което се получава за крайния потребител. Защото от 1 юли, дори и малкият и среден бизнес излезе на свободния пазар, докато домакинствата все още са на регулирания. Цената на регулирания пазар е около 120 лв. И тя е от 1 юли и това е критичната ситуация. Тъй като бизнесът от една страна е длъжен да плаща високи цени, той става неконкурентен, а в същото време няма никакъв полезен ход как да излезе от тази ситуация. Това става единствено с политическо решение. Това, което може да бъде направено, разбира се, през ЕК, да се приеме временен мораториум върху емисиите, докато мине зимата, а пък после вече да се мисли как да се действа. Защото тези цени от 62 евро за тон трябваше да достигнем през 2030 година, а сега сме 2021 година и вече са тези цени. Затова казвам, че са сбъркани зелени политики.
Мариците работят на пълни мощности, след зимата вроятно ще намалят производството. Какъв е полезният ход за тях, тъй като все пак дават работа на хиляди хора?
Нито един политик няма смелостта да отиде в Маришкия басейн, да се изправи пред 10 000 човека и да им каже „От утре вие сте аут“. Защото каквото и да бъде предприето, в каквато и да е посока, просто много хора ще пострадат. Затова всичките тези обещания „Искаме да вървим към зелен преход и ще ви запазим работните места“ е див популизъм и това не е вярно. Каквото и да бъде предприето, различно от това да работят ТЕЦ-овете и мините, ще бъде върху гърба на голяма част от хората, които работят там. Веднага давам пример: Минава се на газ. Една газова централа се обслъжва от 50-60 човека. Представете си сравнение с една топлоцентрала, колко хора ще останат „зад борда“.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
