През последните седмици и месеци светът все по-активно се занимава с кризата във Венецуела. Хиляди снимки, качвани в интернет всеки ден показват дълги опашки от хора пред магазините за храна, сблъсъци или многохилядни протести. Срещу населението нерядко полицията използва сълзотворен газ.
През 2017 г. в продължение на повече от три месеца хиляди венецуелци протестираха ежедневно срещу правителството на Николас Мадуро. Повече от 120 души бяха убити по време на митингите, а над 5000 бяха арестувани. Според организациите за опазване на човешките права данни за насилие пристигат всеки ден.
В началото на тази година протестите се разгоряха с нова сила. Търпението на гражданите на страната се изчерпва. Ето каква е причината.
Може и да звучи странно, но Венецуела е страната с най-големи запаси от петрол в света. Парадоксално, тя страда от една от най-големите хуманитарни, а вече и политически кризи на земята. Влошаването на проблемите в южноамериканската държава обаче започва преди близо 20 години и президентът Николас Мадуро е наследник на основоположника им – Уго Чавес.
През 1999 г. Чавес е избран за президент на Венецуела. Той идва на власт с обещанието на Робин Худ да премахне неравенството, като помага на бедните, които се чувстват пренебрегнати в класовото общество в страната. Много от тях веднага започват да вярват на заявките на Чавес, а харизматичната му личност кара много от гражданите да го следват безусловно.
В първото десетилетие на 21 век обаче той засилва хватката си върху властта – приемат се конституционни промени и медиите стават жертва на редовен натиск. Чавес „заплашва и наказва политическите си опоненти”, свидетелства доклад на „Хюман Райтс Уоч”, и установява близко сътрудничество с властите в Куба.
Преди смъртта си през 2013 г. той е осигурил на всичките си влиятелни последователи постове на най-високо равнище в управлението на страната, в армията и в управляваната от държавата петролна компания.
Преди да умре от рак преди близо 6 години, Чавес посочва Николас Мадуро като свой наследник на поста. Бившият шофьор на автобус, който след това става министър на външните работи и вицепрезидент, е дясната ръка на Чавес през по-голямата част от управлението му.
Мадуро обещава да продължи политиките на ментора си, прилагайки вече установените и популярни социални програми. Малко след като той идва на власт цената на петрола рязко спада, което се отразява на приходите на Венецуела, 98% от които идват именно от добива на черно злато. Състоянието на държавата рязко се влошава.
Правителството започва да произвежда повече пари, които нямат никакво покритие, увеличава редовно минималната заплата и установява контрол върху цените на продукти като храна, лекарства и тоалетни принадлежности. Това обаче води до загуби за компаниите, които ги произвеждат, те фалират и се стига до момент, в който запасите на тези продукти от първа необходимост се изчерпват.
Задълбавайки в кризата, Мадуро обвинява САЩ и други държави, че са започнали „икономическа война” срещу Венецуела. През ноември миналата година Мадуро увеличи минималната заплата със 150% и оприличи американския президент Доналд Тръмп на Адолф Хитлер заради налагането на икономически санкции срещу страната.
Русия и Китай от години заемат милиони долари на Венецуела. Двете страни подкрепят правителството на южноамериканската държава и срещу получените от тях пари Мадуро им изпраща петрол, което пък ограничава възможността на страната му да печели от търговията на суровината.
Заради лошото управление на държавата и хиперинфлацията повечето венецуелци изпитват трудност да си доставят жизнено важни продукти. Само през 2017 г. 64% от гражданите на страната са загубили средно 11,5 кг тегло заради гладуване и невъзможност да плащат за храната си. Около четвърт от населението не може да си набавя храна три пъти на ден, а 82% от хората живеят в бедност.
Тези тежки условия на живот доведоха до миграция на населението, съизмерима с бежанската вълна заради войната в Сирия. Поради факта, че Мадуро на практика управлява държавата чрез диктат, има много ограничени възможности обикновените хора да получават храна и медикаменти отвън. Едната възможност е те да им се изпращат от близки и роднини в САЩ.
Недостигът на храна породи огромна вълна отчаяние. Налага се венецуелците да се впуснат в мъчително търсене на продукти, чакайки на дълги опашки пред полупразните магазини с часове. Цената на основни храни като яйца и мляко се увеличава в пъти всеки месец, а много семейства не успяват да си позволят дори това.
Принадлежности като тоалетна хартия са на практика несъществуващи. Все повече и повече венецуелци търсят прехрана в кофите за смет. Много от тях прибягват до купуване на храна и лекарства на черния пазар, но поради високите цени, малко могат да си ги позволят.
Минималната заплата през юни миналата година се равнява на 1,14 долара месечно, а стоки могат да се разменят срещу купони за храна. Инфлацията за същия период е 25 хил. процента. Националната валута на Венецуела – боливарът е загубил 99% от стойността си, откакто Мадуро идва на власт през 2013 г.
Условията в болниците и клиниките в страната са трагични. Хората, които са на химиотерапия, имат нужда от спешни операции или просто страдат от синузит рискуват да не получат необходимото лечение заради тежката криза. По данни на Ройтерс детската смъртност се е увеличила с 30% през 2016 г., а случаите на заболяване от малария – със 76%.
Правителството дори прибягва до установяване на режим на електричеството и водата под различни предлози, но не поема отговорност за последствията. Прекъсванията на комуналните услуги варират между час и няколко седмици. Това допълнително усложнява здравеопазването.
Близо 3 млн. деца ходят рядко или изобщо не посещават училище. Някои от тях умират от глад или страдат от тежко недохранване, което пряко засяга способностите им да учат. Много държавни училища са закрити заради липсата на финансиране. Влошаващото се състояние и на висшите училища ще доведе до огромен брой неграмотни граждани на Венецуела, което ще се отрази тежко на бъдещето на страната и населението.
Ситуацията е толкова тежка, че международната общност няма много механизми, с които да помогне. Повече от 3 млн. венецуелци избягаха от страната си в съседна Колумбия, Перу или САЩ.
Политическата криза, разгоряла се през последните седмици прави всичко друго, но не и да подобри условията на живот за гражданите във Венецуела. Редица държави като САЩ, членки на ЕС, Австралия и други заявиха подкрепата си за самообявилия се изпълняващ длъжността президент Хуан Гуайдо.
Русия, Китай, Куба и други комунистически държави все още стоят на страната на Мадуро, въпреки сериозните вреди, които той причини на държавата си и на народа, който управлява.
С говоренето за военна намеса от чуждестранни сили опасенията от разгаряне на гражданска война станаха все по-големи, всявайки все повече страх не само у гражданите на Венецуела, но и у останалата част на света.
