Очаква се да излезе тълкувателно решение на Гражданската колегия на върховния наказателен съд, оглавяван от Лозан Панов, което може да доведе до прекратяване на общо135 дела. Сред тях са тези банкера Цветан Василев, издателя Иво Прокопиев, ексдепутата Христо Бисеров, бившия министър Трайчо Трайков.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) е на път да отмени гражданската конфискация, ако наказателното производство срещу човека, чието имущество е на прицел, е прекратено. Решението вече е взето, но ще бъде оповестено официално, след като го подпишат всички съдии от колегията.
Гражданска конфискация съществува у нас от 2012, когато се прие първият закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Задължителните условия да тръгне дело за конфискация са да има повдигнато обвинение и разминаване между доходи и имущество повече от 150 000 лв. за последните 10 г.
Нагласата на съдиите е, че след прекратяване на наказателното преследване не може да се води дело за отнемане на имуществото. Според юристи това важи и когато човекът е оправдан на всички съдебни инстанции.
Тълкувателното решение е задължително за всички съдилища. Как обаче ще го третират адвокатите пред магистратите, тепърва ще се разбере. Дали то ще засегне двайсетина дела или много повече, е въпрос на време. Тълкувателното дело във ВКС беше образувано по искане на Четвърто гражданско отделение на 8 юли 2016. Тогава съдиите спряха дело на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), сега КПКОНПИ.
Според доклад на ЕК от 21 декември 2016 г. европейските държави се делят на 3 групи по отношение на конфискацията. В 12 от тях има класически подход – имущество се отнема при присъда. Като в някои има и конфискация без присъда, но ако разследваният се укрива например. В други 8 държави има форми на наказателна конфискация, която не се основава на присъда, но в случай на смърт на подсъдимия. Наказателният съд може също да конфискува имущество, когато е убеден, че то е плод на престъпление.
В други 7 държави има гражданска или административна конфискация, неоснована на присъда. В доклад на Евроджъст от април 2013 г. България, Ирландия, Италия, Словения, Словакия и Великобритания са въвели система за гражданска конфискация, според която процедурата започва от държавата срещу имуществото и не би могла да се смята за наказание. Естония е въвела вариант на този модел.
833 иска за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 3 094 224 495,63 лв. е внесла комисията „Антикорупция. 518 са исковете, които са по първия закон, който е известен като закона „Петканов“ и действа от 2005 до 2012 г. Те са на стойност 433 990 372,31 лв. По него дело за конфискация започва след осъдителна присъда на три инстанции. По този закон се иска отнемане на имущество за 23 млн. лв. на Евелин Банев-Брендо и роднините му например.
По втория закон, който е от 2012 до януари 2018, исковете са 315 и са на стойност 2 660 234 123,32 лв. Сумата е толкова голяма заради делото за отнемане на имуществото на банкера Цветан Василев. То обаче е спряно заради запитване до съда в Люксембург дали може да има дело за конфискация без влязла в сила присъда. На това основание са спрени още 2 дела, уточниха от КПКОНПИ. Две от тях се гледат от съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд, която отправи запитването.
Гражданите обаче също водят дела срещу комисията, когато нейните претенции са отхвърлени от съда. Досега комисията е платила обезщетения за над 1,6 млн. лв. През 2011 г. сумата е 67 784 лв. През 2012-а скача до 165 105 лв. През 2014-а е 155 028 лв., а през 2015-а набъбва до 376 883 лв. Най-голямата сума е през 2016 – 1 168 839 лв. През миналата почти достига половин милион – 416 327 лв. От началото на тази година е 160 774 лв.
