Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление.
Каква е политическата логика на включването на българите в Конституцията на РС Македония – защо тази тема отново е на дневен ред?
Включването на българите в Конституцията би им дало легитимност. Макар и да са малка бройка по документи – около 1500, това ще им даде кураж да изразят своята национална принадлежност. Българите не трябва да бъдат пренебрегнати в Конституция на една демократична държава, която очакваме, че ще стане Македония и името им трябва да бъде споменато там.
Ако това се случи ще улесни ли животът им?
Мисля, че животът им няма да се улесни, но няма и да се влоши. Няма да има последствия. Назоваването на българите в Македония като име ще е по-скоро историческа последователност от 1300 години насам в една територия, в която е имало българска култура. Жалко е, защото последните стотина години се случи, да не използвам думата “геноцид”, на българите от собствената им територия и след това изгасна идеята за българите като единствен народ в България и Македония. Тежко е за всеки от нас да каже какво мисли, защото не се знае това какво ще предизивка. Не може да очакваме много неща и огромна промяна в позицията на Македония към българите. Тя е повлияна от Белград и Атина и от едно историческо наследство от последните сто години.
Ако се приемат „червените линии“ в македонския парламента, това означава ли, че ще се прекрати диалогът с България?
Между Македония и България няма диалог. Никога не е имало. От 1918 година, от сформирането на югославската държава, до ден днешен, диалог по линията Белград-София и Скопие-София, когато Скопие е била под властта на Белград, не е имало. Имало е само списък на желания от югославска страна, които са били послушно изпълнявани от българска страна. Короната на всичко е бил руският император – последния нещастник Николай, на когото знаете съдбата, която си я заслужи заради делото и злото, което нанесе на македонските българи и на българите въобще. Дали това ще бъде Сталин, или сегашният Путин – Белград винаги е бил под неговата защита и винаги България е била тази, която е била послушната и е изпълнявала всичко.
За първи път от 100 години парламентът в България, както и българската общност зае позиции за разговорите с Македония с огромно мнозинство от 84-85%. Това са позиции, които македонската страна трябва да изпълни. И никакви „червени линии“, както и никакви позиции на македонския парламент не са важни. Първо, те са закъснели. Те са копия на един антагонизъм на македонското правителство срещу България. Те са една закъсняла и ненавременна реакция на македонското ръководство, което вече няма толкова силно опората на Белград, за да може да действа навреме, професионално, и с една обмислена точност срещу българските позиции.
Каква е вашата прогноза – това ще мине ли през парламента?
Всичко, което Македония каже срещу България, ще мине през парламента без никакъв проблем. Радостно е, че македонският парламент не е важен в рамките на европейските позиции, в рамките на пътуването на Македония към Европа и към институциите на Европа. Някога, когато бяхме част от Югославия, всеки глупак от Македония беше важен със своите визии за Европа.
Аз мисля, че при оценката на македонските политици от парламента, остава още едно нещо, което трябва да се каже – позицията на българския парламент, която е инспирирана от БАН. Тя трябва винаги да бъде посочвана.
Какво е отношението на македонските българия към настоящата политическа ситуация в България?
Аз не искам да заемам страна, но последствията от успешна или глупава българска политика, се отразяват на Македония. Всеки от българските политици трябва да повтаря, че България е единственият път за присъединяването на Македония към ЕС. Да се посочи, че нито един български политик, с този кабинет, който все още не може да се състави, няма да отстъпи от позициите си. Това са основните неща, с които трябва да се защитават пред международната общност.
Лично аз съм приятно изненадан от президента Румен Радев. Не очаквах, че един български генерал с такова минало ще има толкова национално изразена и проевропейска позиция, която отстоява. Мисля че това, което казва, няма да остане на голи думи, а ще бъде изпълнено. Македонските българи трябва да седим настрана от политиката в България и да искаме само едно нещо от нея – българският президент да бъде проевропейски ориентиран и национално определен, както и ангажиран със защита на правата на македонските българи.
