Юлиана Николова плана за възстановяване
Юлиана Николова, снимка Телевизия Европа

Юлиана Николова е бивш зам.-министър и бивш кандидат за вицепрезидент на България. Ръководила е дирекция „Европейска интеграция и връзки с международните финансови институции“ към Министерски съвет, била е секретар на Съвета по европейска интеграция към премиера и член на основния екип за преговори с Европейския съюз.

 

Госпожо Николова, трябва ли парламентът да задължи правителството веднага да внесе Планът за възстановяване и устойчивост? Има ли риск ако той не бъде внесен до края на месеца, България да загуби пари или те да бъдат получени по-късно?

Парламентът по принцип би могъл да задължи правителството да направи всичко, но планът първо трябва да мине през Бюджетна комисия. Имаше един срок – до 30 април, който беше заложен за внасяне на плана. Обаче миналия понеделник говорител на Европейската комисия каза, че от 27 страни 26 са внесли единствено неофициални версии и има притеснения относно качеството им. И поради това този срок може и да не бъде спазен, но за сметка на това да бъде повишено качеството. От 27 държави имаме само един внесен официален план – този на Португалия. Миналата седмица беше по-тежко положението, защото планът върви чрез регламента за създаване на механизма. Неговото финансиране е в пряка зависимост от ратификацията на решението за собствените ресурси на Европейския Съюз. Тъй като това решение дава право ЕК да взима заеми от името на Съюза, като съответно всяка  от държавите  е солидарно отговорна и гарантира със собствения си имидж за тези заеми. Имаме 18 държави, които са ратифицирали споразумението. Така че увереността на Комисията, че до средата на юли всички държави ще са го ратифицирали, е доста голяма.

Ние сме в такава ситуация, че можем и да внесем и да не внесем Плана за възстановяване и устойчивост до края на месеца. Проблемът е, че той финансира мерки, които са започнали през февруари месец 2020 г, във връзка с пандемията. Индикаторите трябва да са изпълнени не по-късно от 2026 г. Тоест няма много голям времеви хоризонт, в който да се измислят нови готови проекти, които да бъдат финансирани. Другото много важно нещо, е да се произнесе Народното събрание. Да се прегледат реформите, които предлага правителството и да се постигне един по-широк консенсус върху тях. Така че, което и да е следващото правителство, да има някаква сигурност до 2026г, от гледна точка на това какви реформи се ангажира да прави България. Първо, за да се помогне на малкия и средния бизнес да се възстанови от кризата. Второ, за да се създаде устойчива, достъпна и равномерно териториално разпределена и осигурена с медицински кадри здравна система.

Бихте ли коментирали дали Планът е направен качествено и дали отговаря на интересите на българската икономика и на българските данъкоплатци?

От създаването му, на 15 октомври миналата година, планът мина през голяма серия обсъждания – от националното сдружение на общините, работодатели, профсъюзи и т.н. Всеки, който можа, даде своя принос. А междувременно са направени девет експертни срещи с Европейската комисия – някои от тях тематични, а някои хоризонтални. Тоест проблемите по качеството и по съдържанието са дискутирани, както със заинтересованите страни, така и с комисията. Ако планът е внесен и е одобрен от ЕК, има процедура, по която да бъдат съгласувани промени. Комисията е поставила едни 6 стълба на европейската политика, по които планът трябва да допринася. Установила е концентрация на ресурсите във важните за европейската политика сектори като цифровизацията и зеления преход. Освен това е определила и изискване за съответствие на плана с препоръките, които прави на всяка държава членка. Дадени обстоятелства могат да предизвикат промяна в целите на плана, най-вече в реформаторските намерения. Но демократичният процес, и в частност изборите като част от този процес, не са елемент, който би наложил и заставил ЕК да приеме изцяло нов план. Все пак демокрацията си върви, избори стават навсякъде и това е национален план, а не план на правителството. България има нужда от реформи, които ясно изпъкнаха през последните години – кризата в здравеопазването например. В това че нямаме достатъчно медицински персонал и че той е недоплатен, че медицинските сестри и лекарите работят в повече от една болница само за да могат да си докарат доходи. Може ли България с 6 милиона души да има 381 болници, от които 184 многопрофилни? Как ще бъдат осигурени тези болници с персонал – нямаме никаква реформа в тази насока. Другата реформа, която аз не виждам в плана, освен ако не съм я пропуснала, това е кризата с водоснабдяването. Проблемът със загубата на вода и с недоброто управление на водните ресурси е проблем в България повече от 20 години. Аз съм била свидетел, през 2011 година имаше стратегия за управление на водния сектор, която никой не поиска да реализира, защото струваше пари и трябваше да се вдигне цената на водата. Десет години по-късно цената на водата се вдигна, но кризата с водата по никакъв начин не ни е спестена. Този документ, според мен, е слаб като политики. В него трябваше да са предвидени пари за осъществяване на някакви по-полезни реформи, а тези реформи са въпрос на политика.

Възможно ли е според Вас, ако бъде направен нов, подобрен план, той дългосрочно да бъде по-полезен за българските граждани, макар и парите да бъдат получени малко по-късно?

Винаги има нещо, което да се подобри. Например, ако гледаме тази част на плана, която обхваща необходими реформи и индикатори, с които тези реформи се отчитат, винаги биха могли, първо,  да бъдат по-амбициозни. Второ, не съм сигурна доколко е възможно някои от проектите да бъдат разгледани като принос, като участие за постигане на целите за Европейския съюз. Вчера например, премиерът в оставка заплаши, че щял да изтегли саниранията, за които има доста пари в плана. Тоест тези пари или ще трябва да останат неизползвани, или ще трябва бързо да бъдат пренасочени към нещо друго.

Очевидно отиваме към служебно правителство. Има ли някаква техническа пречка Планът за възстановяване да бъде внесен от това служебно правителство и може ли то да го оптимизира?

Няма абсолютно никаква пречка, тъй като служебното правителство е толкова правителство на държавата, колкото и всяко друго. Дали би могло да го оптимизира и дали ще има в рамките на тези 2 месеца достатъчно време и достатъчно доверие от администрацията, е друг въпрос. Защото, когато си отиде настоящото правителство, институционалната памет за тези проекти ще седи в администрацията. И следващото правителство трябва да й се довери, за да може да оптимизира плана.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!