„Юронюз“: Изтичането на мозъци от България и Румъния може да ги направи уязвими за пандемията

Страните в Източна Европа засега избягват най-лошите сценарии в пандемията от коронавирус, но мнозина смятат, че е въпрос на време преди броят на заразените и на жертвите да се увеличи драстично в региона, според „Юронюз“.

Ако и когато това се случи, способността на здравните системи да издържат на натиска е до голяма степен под въпрос, особено като се има предвид опитът на по-богати, по-добре оборудвани страни като Испания и Италия. Освен наличието на здравни ресурси, съществува притеснение и от наблюдаващия се от години ефект на изтичане на мозъци, тъй като лекарите и сестрите в тези държави заминават за по-добре платена работа в Западна Европа.

В страни като Румъния и България, присъединили се към Европейския съюз през 2007 г., както и Полша, която се присъедини няколко години по-рано, ефектите от изтичане на мозъци в техните здравни системи са особено изразени.

„Ако говорим за Румъния, специално засегнато от изтичането на мозъци е интензивното лечение – казва Влад Миксич, румънски лекар и здравен анализатор, който също е независим експерт в борда на Европейската агенция за безопасност и здраве – Мисля, че можем да го опишем като „перфектната буря“, защото липсват лекари, обучени в интензивно лечение. Много от тях заминаха в чужбина, а в това време има огромна нужда от специалисти за интензивно лечение в контекста на коронавирусната епидемия.“

Според Solidaritatea Sanitara, една от най-големите федерални здравни федерации, обществената здравна система в страната има дефицит от почти 40 000 медицински работници днес, което се равнява на 17,46 на сто от нуждите от персонал в държавните болници.

Подобен е въпросът и в съседна България, според „Юронюз“, където по някои оценки между 250 и 300 лекари всяка година напускат страната, за да работят в чужбина. Полша е загубила поне 7 на сто от своите медицински сестри и лекари чрез емиграция между 2004 и 2014 г., а други страни в региона са изправени пред подобни загуби.

„Поради досегашното изтичане на мозъци от медицинския сектор в Латвия, ние доста се страхуваме от ситуацията в бъдеще“ – казва Евгенийс Калеис, председател на Латвийската болнична асоциация, който добавя, че латвийските болници са ограничили всички планирани дейности, за да се концентрират върху борбата с вируса. Страната са останали, обикновено са по-възрастни и следователно са с по-висок риск от вируса.

Според Миксич средната възраст за семеен лекар в Румъния е някъде между 50 и 60 години, а много от тях са и по-възрастни, което ги излага на по-висок риск.

„Един от всеки петима заразени с коронавирус в Румъния в момента е медицински специалист“, добавя той.

Изтичането на мозъци не е единственият източник на безпокойство. Като цяло системите на здравеопазването в Източна Европа са по-малко финансирани от тези в по-заможните части на Европа, което означава, че ресурсите могат бързо да се изправят пред привършване, ако вирусът се разпространи по-широко през следващите дни и седмици.

„Проблемът не е само с изтичането на мозъци, а по-генерален – казва Паскал Гарел, главен изпълнителен директор на базираната в Брюксел Европейска болнична и здравна федерация, която има членове в 30 държави в цяла Европа – В сравнение със западната част на Европа, обикновено те харчат много по-малко за здравеопазване от своя БВП, отколкото другите страни. Ситуацията в Румъния е драматична по отношение на процентите.“

Румъния е с най-ниски разходи за здравеопазване като процент от БВП в ЕС, според последните налични данни на „Евростат“, като страни като Латвия, Полша и Словакия също са сред последните.

Фактът, че много хора са се завърнали в региона от работа в чужбина в резултат на икономическото въздействие от коронавирусния удар, също вероятно ще има неблагоприятни последици, особено в по-селските райони, които често се борят за привличане на лекари и медицински сестри.

В Румъния „говорим за десетки хиляди хора, много от които са се върнали в селата, където са родени и където живеят старите им родители“, казва Миксич. По думите му „ако епидемията засегне село или малък град, ще бъде истински проблем да се осигури достатъчно медицински персонал, който да се грижи за хората там“.