На снимката: Иво Инджев

Дълго е да се обяснява, а и няма нужда да бъдат изтъквани подробностите за очевидностите каква е разликата между Чехия и България в контекста на скандалите с руските шпиони там и тук.

За краткост ще скицирам само няколко факта по темата, по която съм изписал толкова много, че мога само да я актуализирам с най-новото във връзка с нея.

Преди всичко е ясно, че у нас показната операция с лова на дребни риби от руската шпионска мрежа в България с изработено (поради дългогодишното бездействие на властите ) чувство за безнаказаност беше предназначена предимно за външна предизборна консумация. Режимът на Методиевич се опита да компенсира предателството си към евроатлантизма с отстраняването на няколко прашинки от блестящите му отношения с Москва, чиито интереси обслужи стратегически с руския “Турски поток” (както и с вечно отлаганата диверсификация на доставките от руски газ, за която не му стигнаха 10 години и три мандата).

Ударът с кирката по репутацията на България като член на евроатлантическата общност чрез прокопаването на “Турски поток” може да се сравни в най-новата ни история само с прогонването на американския гигант “Шеврон” през 2012 година пак от Методиевич, който изигра руската пиеса с налагане на мораториум върху проучванията на американците за природен газ (забелязан със сателитна снимка пак от американците) в недрата на България, за да угоди на руския монополист “Газпром”.

В Чехия, за разлика от тук, няма и следа от такава бутафория. В шок от разкритията за руския шпионаж изпаднаха дори русофилстващи чехи, какъвто е техният президент Милош Земан, изразил пълна подкрепа за правителството на страната по отношение на прогонването на 18 руски дипломати заради шпионската им дейност.

У нас президентът Радев така и не взе отношение за арестуваните руски шпиони сред българските граждани, нито за прогонените 2 броя руски шпиони с дипломатически паспорти.

Някой може ли да си представи властите у нас, които иначе се биеха в гърдите толкова години като истински евроатлантици, да позволят на вратата на руското посолство да бъде сложен от гневни граждани плакат срещу Путин?

Тук направо ще арестуват такива българи, както се е случвало при някои акции на протестиращи в София пред руската цитадела. Докато в Прага не само преименуваха на “Борис Немцов” площада, на който се намира посолството на Руската Федерация, но и демонстранти организират представления с инсталация, представляваща голия Путин, седнал върху златна тоалетна чиния със златна четка за тоалетна в ръка.

В София, да припомня, посолството на Русия е на бул. “Драган Цанков”, българският политик, изобличен с документи както никой друг местен продажник за изпросените от него рубли за враждебни действия срещу България. За такива “заслуги” и паметна плоча му сложиха от петата московска колона в началото на булеварда с неговото име и с обяснението, че е бил русофил. Да не би някой да си помисли, че е бил българофил.

И още веднъж в същия контекст: за малко повече от месец на поста си като нов руски посланик Митрофанова на три пъти се намеси демонстративно в българските работи. Два пъти защити властта на Методиевич от американски критики, което той прие с благодарно мълчание. Вчера Митрофанова пък защити от председателката на БСП Корнелия Нинова прогонения от ръководството на партията пловдивски бизнесмен и почетен руски консул в града Георги Гергов. На практика тази намеса показа отново, че Москва защитава своя човек в БСП, който пък беше лицето на идеята БСП да си другарува с Методиевич и неговата ГЕРБ, т.е. Митрофанова изобличи пак Методиевич като руска кукла на конци.

Така че формалната прилика между Чехия и България трябва да се разглежда в общия контекст на събитията – да не говорим за тяхната предистория, включително от най – ново време, когато 44 Народно събрание на България беше превърнато във филиал на руското влияние без нито една партия в него да възразява на това национално унижение.

Текстът е от блога на автора 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!