Световното набра скорост, мачове вървят, бира се лее, водка също, фенове прегракват, фенки ни събират погледите, комари хапят всичко живо около стадиона във Волгоград, изобщо от всичко има. На фона на общия купон домакините се усмихнаха най-широко, защото техните любимци първи си осигуриха класиране на осминафиналите.
Преди това в последната група тенденцията фаворитите да се дънят гръмовно се запази. Първо колумбийците паднаха от японските футболни самураи, а след тях прехвалените поляци си отидоха с празни ръце от мача със Сенегал.
Японците играха 87 минути с човек повече, след като един от латиносите се направи ачик-ачик на волейболист в наказателното още в самото начало. Не му помня името, въпрос на справка е, но няма да я направя, защото хора, които постъпват толкова тъпо, не си заслужават интереса. Спаси директния гол, но получи червен картон и предизвика дузпа, която бе вкарана. Малко не му излиза сметката на волейболиста, ако изобщо е минала някакво мисъл в главата му тогава. Колумбийците изравниха с късмет, ама цял мач с човек липса не се играе и минималната загуба беше най-доброто, с което се разминаха. Самураите ги победиха лесно със зряла и премерена игра и не се стреснаха от изравнителния гол.
Що се отнася до „Дружина полска“, смея да заявя, че това бе най-разочароващият от всички отбори, към които имаше някакви очаквания, свързани с представянето. Тромави, безидейни /включително суперголмайстора Левандовски/ и бавни бяха поляците – точна противоположност на сенегалските футболисти. С две опасни атаки почти винаги се губи мач в съвременния футбол. Толкова помня от полския отбор. Само исландците могат да не падат с толкова малко в атака. Поляците не.
В резултат двата тима-фаворити в групата изпаднаха в еднакво незавидна ситуация и сега за тях всеки следващ мач е като финален. Ама то световните шампиони се докараха дотам, че какаво да им придиряме на тия.
Братушките нямаха проблеми с Египет и въпреки че на полувремето нещата бяха все още на кантар, след почивката за 15 минути напълниха серкмето на Мо Саллах и компания. Руснаците си заслужиха разпивката, докато гледат следващите отбори как се мъчат. Четох за един от Сочи, който прави специален самогон /нарицателно за домашна спиртна напитка, в случая водка/ за Световното първенство. Може да прати от него на националите, за повишаване на бойния дух преди следващите мачове. В началото на първенството никога нямаше да предположа, че точно руснаците ще направят най-резултатните мачове. Молодцы!
Уругвай беше разочарование срещу Саудитска Арабия и то не заради минималния резултат. По инерция ги пишат като скрити фаворити, но не ми изглежда, че имат потенциал да повторят полуфинала от 2010 година. Надиграха арабите, но бяха крайно неубедителни, освен в защита. Не бива да забравяме все пак, че и двата отбора, с които се срещнаха, не са кой знае какъв дразнител.
Мачът Уругвай-Русия може и да става за гледане, защото няма да има голямо напрежение. Залогът е първо или второ място и евентуално по-лек или по-гаден противник в елиминациите, но друго си е като си осигурил продължаването. А може и двете страни да го употребят като контролна среща, кой знае. Руснаците със сигурност ще се опитат да победят, независимо в какъв състав ще излязат, най-малко за да не натъжат една своя красива фенка, която можете да видите тук.
В иберийскат група сред втория кръг отпадна само Мароко, но Иран вече се нуждае от победа срещу Кристияно Роналдо, за да продължи. Впрочем като гледам как играха португалците срещу Мароко, каузата на иранците не е съвсем небъдна. Никак не впечатлиха европейските шампиони, без Роналдо ще са гола вода. Мароко бе по-добрият тим като цяло и не заслужаваше да изгуби мача. Ако Португалия не се стегне, ще стигне скоро до фаза, при която даже и гениалният нападател няма да може да я отърве.
Испания ходи по мъките цял мач срещу Иран, но изглеждаше много по-раздвижено от португалците. Победата с 1:0, макар и трудна, беше заслужена и сега „Ла Фурия“ ще има предимството да се бори за първото място в групата в мач срещу отбор, който нама за какво да играе. Почти единственият вариант за отпадане е загуба с повече от един гол от Мароко, което не се вижда даже с бинокъл как ще стане. Все пак пълна сигурност няма за нито един от трите първи отбора в класирането, което оставя интригата жива. Нивото на зрелищност в тази група, обаче, спадна драстично и това е разочароващо.
Предстоят групите, в които играят уж най-големите фаворити за титлата. Всъщност същите ония, които се изпоспъваха масово в първия кръг. Това, обаче, е възможност сами да видят дали ги бива, или са просто „книжни тигри“. Който оцелее, ще влезе в осминафиналите с повишена вяра във възможностите си. Същото важи и за онези, които поднесоха неприятния сюрприз на фаворитите. Те пък трябва да си отговорят на въпроса могат ла да грабнат шанса си и да го превърнат в нещо запомнящо се.
Най-интересната част от първата фаза вече започва.
