Не оспорвам правото на Каталуния да се бори за своята еманципация. Но нека всеки „нов“ националист знае добре, че зад победата на неговата малка – често бутикова „нация“ дебне глобалният хаос, в който „рибарите“ с лекота подхвърлят стръв. И „националистите“ я лапат…
Не ще и дума – ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК? Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация – гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода – в постройката на грядущия глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?
Ако всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи шанс да се еманципира като „независима нация“, модерният свят – такъв, какъвто го познаваме от последните 100-150 години, ще престане да съществува.
Процесът на ескалация на общностните претенции започва с „постмодерната“ атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава.
Този „постмодерен трайбализъм“ функционира като руската кукла „матрьошка“ – с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за „национална независимост“.
Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръх-крехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения Първи свят. Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност.
Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я пост-„либерални“ орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм.
Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство – „всичко родено е достойно да умре“ (Гьоте). Проблемът е, че нетърпеливите сили на „прогреса“ бързат да закопаят нацията и нейната държава ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми, които успешно да я заменят.
Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос – в който, като в мътна вода, някои се опитват да ловят риба. „Рибарите“ са два вида.
Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации за да възстановят своите славни империи от миналото – вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган!
Вторите планират „мрежова власт“ на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство – равенството на гражданите.
Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита. Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните „рибари“ в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване. (FB блиц коментар)
