Захариева Балкани

България е най-големият защитник на разширяването на Западните Балкани от присъединяването й към ЕС през 2007 г. По средата на пътя обаче сега има препятствие. София наблюдава поведението на Скопие с тревога. Това се казва в анализ на българския вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева за авторитетното немско издание „The European“.

На 17 ноември 2020 г. моята страна оспори приемането на преговорната рамка за бъдещото присъединяване на Република Северна Македония към ЕС. От името на българското правителство и парламент разпространих това решение, което преди това бях обявявала няколко пъти на моите европейски колеги и Скопие. Направих го по убеждения и поради загриженост – загриженост, че Балканите могат да се превърнат в препъникамъкът на Европа.

Балканите – препъникамъка на Европа

През 2017 г. все още имаше обещаващи знаци за интеграция в ЕС на Западните Балкани. След признаването от България на независимостта на тогавашната Република Македония през 1992 г. и подписването на важна политическа декларация през 1999 г., Договорът за приятелство през 2017 г. имаше за цел да проправи пътя за присъединяване на Скопие към ЕС. За България спазването на договора е гаранция за трайни приятелски отношения и трябва да бъде част от преговорите за присъединяване към ЕС. Договорът регламентира, наред с други неща, съвместната работа по инфраструктурни проекти, признаването на общата ни история и липсата на националистическа реч на омразата в политическия дискурс.

И до днес историческата област Македония е разделена на българска, гръцка и част, принадлежаща на Република Северна Македония. Отделна македонска идентичност се формира едва през първата половина на миналия век. България признава тази отделна идентичност на Македония и подкрепя европейската интеграция на Република Северна Македония. Правителството в Скопие се опитва да отрече общата ни история още преди това. Общите национални герои като Гоце Делчев, който като македонски българин се бори за освобождение от Османската империя през XIX век, са представени само като македонски. Македонските интерпретации на известни български стихове и романи са пренаписани, за да се изтрие всичко българско в тях. За разрешаване на спора беше създадена съвместна историческа комисия.

За съжаление, пълни три години след подписването на Договора за приятелство, трябва да заявим, че нашите партньори в Република Северна Македония са се сбогували с неговото прилагане. Резултатите от това са едностранно прекратяване на действието на Съвместната историческа комисия от Скопие, очернянето на българите като фашисти в учебниците в Република Северна Македония и продължаващата дискриминация срещу български инвеститори. Гражданите на Република Северна Македония, които определят себе си като българи, биват тормозени и порицавани, а личните им данни се разкриват в социалните мрежи. Скопие отлага и изпълнението на инфраструктурни проекти по икономически важни транспортни коридори – проекти, финансирани от ЕС. 130 милиона евро вече са загубени за изграждането на магистрала А1 между нашите две страни, защото Скопие игнорира изискванията на ЕС за финансиране.

България като движеща сила

Откакто се присъедини към ЕС през 2007 г., България се възприема като движеща сила на разширяването на ЕС със Западните Балкани. Моята страна подкрепя западната ориентация и европейските амбиции на Република Северна Македония с ентусиазъм. През 1992 г. България беше първата държава, която призна независимостта на тогавашната Република Македония. В същото време България изпълнява ролята на благоразумно предупреждение в случай на предстоящи кризи, тъй като при влизане в ЕС трябва да се осигури стабилността на общността. Сега виждаме такава криза в поведението на Скопие. Българското възражение срещу приемането на преговорната рамка за присъединяване към ЕС е предупредителен сигнал за нашите европейски приятели. Двустранните проблеми трябва да бъдат решени преди присъединяването и затова очакваме Скопие да прилага нашия договор за приятелство.

Добре си спомням настроението на оптимизъм в цялата страна, когато България се присъедини към ЕС през 2007 г. Условията бяха изпълнени и бяха предприети важни стъпки за реформа. След две успешни години във валутния механизъм ERM II, ние ще въведем и еврото с увереност до 2023 г. Разбира се, ние искахме да станем членове веднага след падането на Желязната завеса. Обещанието на ЕС за просперитет и икономически растеж беше изключително привлекателно за нас след трудните години на комунизма. Също толкова важно обаче беше единството на европейските държави в многообразието и солидарността, което кара гласът на всички да бъде чут и обединява различни мнения около компромиси в интерес на всички. На това се основава един благороден основен принцип на Европейския съюз – живата европейска демокрация.

За България присъединяването към ЕС през 2007 г. беше най-важното събитие в нейната история. Надяваме се, че нашите съседи в Скопие скоро също ще бъдат част от Съюза – това е в наш интерес, в интерес на нашите съседи и в интерес на Европа. Ние подкрепяме Република Северна Македония в това, но и очакваме същия ангажимент към Европа и европейските ценности, който приехме преди 14 години.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!