Мария Захарова Блинкен
На снимката: Говорителят на руското Министерство на външните работи Мария Захарова

„Държавният секретар Блинкън обсъди с британската си колежка Лиз Трус „агресията на Русия по нейните граници“. Виж ти какво било. Оказва се, че ние сме се нападнали сами. Коварно се самоагресираме в собствените ни граници“. Това написа в канала си в Телеграм официалният говорител на руското външно министерство Мария Захарова.

Изказването е в отговор на думите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън за „агресията на Русия“ по нейните граници.

Припомняме, че преди няколко дни, в навечението на поредното посещение на държания секретар на САЩ Антъни Блинкен в Европа, сателитни снимки показаха огромното струпване на руски войски край границата с Украйна. Позицията на Русия е, че това са учения, но в същото време недвусмислено изглеждат като прелюдие към инвазия.

На този фон Съединените щати заявиха, че ще изпратят повече войски в източноевропейските държави членки на НАТО, включително в Полша и Румъния, ако руският президент Владимир Путин предприеме инвазия в Украйна.

Руското външно министерство по-рано определи като „смешни и опасни“ изявленията на Запада за „руската агресия“ и възможността да се помогне на Киев да се защити от нея.

Напрежението беше заложено още след незаконното анексиране на Крим през март 2014. Това беше повратният момент, началото на една необявена война. Успоредно с това руските и местните военизирани структури дадоха тласък на сепаратизма в Донбас. Там възникнаха двете така наречени „народни републики“ на Луганск и Донецк.

В началото на 2015 година сепаратистите преминаха в настъпление. Киев отново обвини Русия, че праща военни сили без опознавателни знаци, а Москва отново отхвърли обвинението. Украинските сили изгубиха една важна стратегическа позиция, след което се стигна до споразумението „Минск-2“, подписано отново с посредничеството на Франция и Германия. То важи и до днес като най-важен документ за прекратяване на конфликта, но нито една от неговите точки не е изпълнена изцяло. За което воюващите страни се обвиняват една друга.

Пробив за последен път можеше да се постигне праз лятото и есента на 2019 г., когато двете страни се уговориха да оттеглят войските си от няколко участъка от фронта. Но оттам насетне повече срещи в „нормандийския формат“ така и не се проведоха. Русия отказва преки контакти с украинския президент Володимир Зеленски, защото го обвинява в неизпълнение на „Минск-2“.

През 2021 г. Русия на два пъти струпа войски по границата с Украйна, а през декември президентът Владимир Путин за пръв път ултимативно заяви на САЩ и НАТО, че Украйна и други постсъветски държави не могат да влизат в НАТО. 

Напрежението доведе до няколко срещи на високо ниво, но след нито една от тях не се усети готовност от Русия да остъпи. Страната многократно отхвърли обвиненията на Запада и Украйна в агресивни действия, заявявайки, че не заплашва никого и няма да атакува никого, а според нея изявленията за „руска агресия“ се използват като повод за изпращане на повече военна техника на НАТО в близост руски граници.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук