Краткостта на еднодневното посещение на Олаф Шолц в Китай, където в петък се срещнa с президента Си Дзинпин, означава, че няма да има много възможности за колоритни фотосесии, на които се радваше предшественичката му Ангела Меркел по време на 12 посещения в най-важния търговски партньор на Германия. За г-н Шолц, който става първият лидер на Г-7, посетил Пекин от началото на пандемията от COVID, това е добре. Пътуването на германския канцлер вече се оказва достатъчно противоречиво.
Г-н Шолц пътува с традиционната група изпълнителни директори на компании като Volkswagen, BMW и химическия гигант BASF. Но настроението, което съпътства много критикуваната визита, има малко общо с уверените меркантилни ритми от ерата на Меркел. Нахлуването на Владимир Путин в Украйна и последвалото въоръжаване на Кремъл с енергия разкриха потенциалната цена на разчитането на политически враждебни участници.
Външният министър на Германия от групата на Зелените, Аналена Бербок, открито постави под въпрос момента на пътуването на канцлера, тъй като коалиционното му правителство работи по нова стратегия за справяне със страната, която сега се определя като „системен съперник“. Франк-Валтер Щайнмайер, президентът на Германия, предшества посещението, като заяви, че урокът от Украйна е: „Трябва да намалим едностранчивите си зависимости. Това се отнася в частност за Китай“. От Вашингтон и Брюксел също се чуха сигнали за безпокойство.
Тези настроения са разбираеми, като се има предвид унизителната неспособност на Германия да предвиди енергийния шантаж на г-н Путин. Търговската война на Китай със САЩ продължава. Китай мълчаливо подкрепи незаконната война на г-н Путин и има намерение да поеме контрола над Тайван. Неговият все по-авторитарен режим е обвинен в „престъпления срещу човечеството“ срещу уйгурските мюсюлмани в региона Синдзян. И все пак икономическото излагане на Германия на риск е по-голямо, отколкото в случая с Русия преди инвазията.
В този контекст решението на г-н Шолц да прокара покупката на дял от китайска корабна компания в контейнерния терминал в Хамбург, противно на съветите на множество министерства, повдигна вежди. Въпреки това в аргумента му, че ускоряването на „отделянето“ би било непрактично и погрешно, има известна доза истина. Диагностицирането на проблема със зависимостта е едно нещо. Решаването му в краткосрочен или дори средносрочен план е съвсем друго: китайската суровина е от решаващо значение за екологичния преход на Германия; най-голямата икономика в ЕС осигурява близо половината от общите европейски инвестиции в Китай, а милиони работни места зависят от икономическите отношения.
В навечерието на зимата, в която нарастващите разходи за енергия и високата инфлация вече всяват паника в промишлеността, е разбираемо, че г-н Шолц не иска да отиде твърде далеч и твърде бързо в опита си да постигне по-голяма стратегическа автономия. А в един многополюсен свят няма по-добра алтернатива от диалога, колкото и компромисен и несъвършен да е той. Но той трябва да бъде твърд, когато обсъжда Украйна, извънредната ситуация с климата и правата на човека, по които западните лидери често се оказват особено приглушени.
В по-дългосрочен план вече има признаци, че средните предприятия, предпазливи от нарастващите геополитически рискове, търсят алтернативи на Китай за инвестиции и търговия. Берлин трябва да се стреми да стимулира тази посока на движение. Решението да не се подновяват инвестиционните гаранции на Volkswagen за Китай, взето през май, изпрати правилното послание. Volkswagen е изправен пред все повече въпроси от страна на активисти, медии, политици и собствените си акционери относно фабриката си в региона Синдзян. Но като цяло премахването на рисковите зависимости, създадени в годините на висока глобализация, ще бъде дълъг и сложен процес.
В навечерието на посещението си г-н Шолц заяви, че „пътувам до Пекин именно защото „обичайната дейност“ вече не е опция при тези обстоятелства“. Въпросът е дали той наистина може да договори нови условия за търговия.
Още актуални коментари – четете тук.
