Защо не си спомняме сънищата си?

Прекарваме една трета от живота си, спейки, което до голяма степен включва и сънуване. Най-често обаче хората не си спомнят своите сънища. И дори в онези щастливи дни, в които се събуждаме с усмивка на лице, защото сме сънували нещо приятно, е много вероятно този сън бързо да отплава от съзнанието ни към страната на сънищата и никога повече да не си го спомним, пишат от livescience.com.

В случай че забравяме реални събития с такава скорост, това определено би ни изпратило в лекарския кабинет. При сънищата обаче се оказва, че това е напълно нормално. Защо?

„Склонни сме веднага да забравяме сънищата си и вероятно хората, които не разказват сънищата си, са по-склонни да ги забравят.”, казва Томас Андрилон, невролог в университета Монаш в Мелбърн, Австралия. Може да се окаже трудно да повярвате, че сте сънували, ако не си спомняте нищо, но проучванията постоянно доказват, че дори хора, които не са си спомняли нито един техен сън от десетилетия или дори през целия си живот, всъщност биха могли да си ги спомнят, ако бъдат събудени в точния момент”, казва Андрилон.

Въпреки че точната причина за това не е напълно известна, имайки предвид знанията на учените за това как работи паметта, това води до няколко идеи, които могат да обяснят нашата особена забрава.

Буден сте, но буден ли е вашият хипокампус?

Когато заспиваме, не всички части на мозъка ни се изключват едновременно, показва проучване от 2011 г. от списанието Neuron. Учените са открили, че хипокампусът е един от последните региони на мозъка, които преминават в състояние на сън. Той е анатомична област в мозъка, част от сивото мозъчно вещество, която е от решаващо значение за преместването на информацията от краткотрайната в дълготрайната памет.

Ако хипокампусът е последната област от мозъка, която преминава в състояние на сън, е много вероятно да е и последната област от мозъка, която се „събужда“, казва Андрилон. „Това означава, че бихте могли да се събудите със сън в краткотрайната си памет, но тъй като хипокампусът все още не е напълно функциониращ, мозъкът ви да не е в състояние да го запомни и премести в дълготрайната памет.“, заяви Андрилон пред Live Science.

Въпреки че това може да обясни защо спомените за сънищата ни са толкова мимолетни, това не означава, че вашият хипокампус е бил неактивен през цялата нощ. Всъщност този регион е доста активен по време на сън, като той обработва вече съществуващите спомени, вместо да се грижи за създаването на нови такива.

„Някои данни показват, че [по време на някои стадии на съня] хипокампусът изпраща информация до мозъчната кора, без да получава такава обратно“, каза Андрилон. „Тази еднопосочна комуникация позволява изпращането на спомени от хипокампуса в мозъчната кора за дългосрочно съхранение,  като същевременно хипокампусът не регистрира нова информация.“

След събуждането на мозъка може да са му нужни поне 2 минути, за да заработи нормално и да възстанови напълно своите способности, свързани с паметта. В проучване от 2017 г., публикувано в списанието Frontiers in Human Neuroscience, изследователи във Франция наблюдават моделите на съня при 18 души, които съобщават, че си спомнят сънищата си почти всеки ден, и при други 18, които рядко си спомнят сънищата си. Екипът констатира, че тези, които до по-голяма степен си спомнят сънищата си, се събуждат по-често през нощта. При хората, които по-често си спомнят сънищата си, тези среднощни събуждания са със средна продължителност от 2 минути, докато при останалите са средно 1 минута.

Неврохимия

Нашата неспособност да създаваме нови спомени по време на сън е свързана и с промените в нивата на два невротрансмитера, ацетилхолин и норадреналин, които са особено важни за запазване на спомените. Когато заспим, ацетилхолинът и норадреналинът спадат драстично.

След това обаче се случва нещо странно, когато навлизаме в етапа на дълбокия сън (или REM съня), когато сънищата ни са най-живи. В този етап ацетилхолинът се връща към нивата на будност, но норадреналинът остава нисък.Учените все още не са разгадали този феномен, но някои предполагат, че именно тази комбинация от невротрансмитери може да е причината да забравяме сънищата си. Увеличените количества на ацетилхолина довеждат мозъчната кора до възбудено състояние, подобно на будността, докато ниският норадреналин намалява способността ни да си спомняме случилото се през това време, според проучване от 2017 г., публикувано в списанието Behavioral and Brain Sciences.

Понякога сънищата ви просто не си заслужават да си ги спомняте

Спомняте ли си какво си мислехте тази сутрин, докато миехте зъбите си? Нашите умове са активни през цялото  време, но ние „изтриваме“ повечето от мислите си като несъществена информация. Сънищата, особено обикновените, може да се оприличат на мислите, които минават през главата ни през деня, поради което и мозъкът може да сметне запазването им за безполезно, пише покойният изследовател на сънища Ернест Хартман, който беше професор по психиатрия в Медицинското училище на университета Туфтс, пише в Scientific American.

Но сънищата, които са по-живи, емоционално наситени и донякъде по-логични, се помнят до по-голяма степен – може би защото предизвикват по-голяма реакция от страна на оргаизма ни и подредеността и логичността им ги прави по-лесни за съхранение, казва Андрилон.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!