Еверест

Еверест, най-високият връх на земята, е 8 848 метра. Или поне това е официално приетата надморска височина, която е измерена от индийски изследователи през 50-те години на миналия век. Може да се окаже дори по-висока, тъй като предстои да излезе оценката от наскоро направено измерване. Това би било съвсем възможно, тъй като индийската континентална плоча се изтласква под Евразия и по този начин непрекъснато издига връх Еверест милиметър по милиметър.

От друга страна, има и сили, които пречат на планините да растат до безкрай, обяснява геофизикът д-р. Саша Бруне от „ГеоФоршунгсЦентрум” в Потсдам (GFZ) по заявка на TRAVELBOOK. Строго погледнато, тук играят роля два фактора.

Сили отгоре и отдолу

„От една страна, височината е свързана със земната кора, която в някои региони е изтласкана от движението на тектонични плочи, което кара планините да растат нагоре.“ Сблъсъкът води до отделяне на огромно количество топлина в планините, което прави долната част много мека, докато горната остава твърда. „Под натиска на масата отгоре втечнените части постепенно се оттичат встрани“, казва експертът Саша Бруне. Следователно, дори във високи планини като Хималаите, в даден момент е достигната границата, защото компонентът с оттичането на кората винаги присъства.

Вторият фактор, който ограничава растежа на планините, е свързан с климата. Бруне: „Най-високата част на планината е в по-високи въздушните слоеве, където температурата е по-ниска. В зависимост от това къде се намирате на земята, снегът, който винаги пада през зимата, може да остава и през лятото, често образувайки ледници. Тези ледници имат своя собствена динамика, като текат надолу по планината и опесъчават скалата. Колкото по-висока е планината, толкова повече ледници има и толкова повече ерозира и върхът. “

Има процеси, които непрекъснато влияят на върховете

Това означава, че с времето планините леко променят височината си. Първият фактор играе по-малка роля, тъй като подобни процеси отнемат милиони години. Но от вятър, дъжд, сняг и заледяване често се откъсват парчета от скалите, които падат надолу. „В някои реки в Индия, например в Ганг или Брахмапутра, при устието може да се видят повече от 10 километра дебели слоеве утайка, идваща от високите планини в близост.“, казва геофизикът Саша Бруне.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!