Газопроводът „Турски поток”, който ще позволи на руския монополист „Газпром” да доставя природен газ до Турция, с разклонение през България до Сърбия, Унгария и други европейски държави, бързо напредва. Целта на руската страна е да заобиколи Украйна, с която от години е в конфликт.
Премиерът Борисов присъства на официалното откриване на „Турски поток” в Истанбул, а правителството тържествено проверява през месец-два докъде са стигнали тръбите по него. А интерконекторът с Гърция сякаш тъне в забвение. За този проект се говори вече повече от 10 години и още е доникъде.
Много българи се питат защо пет пъти по-дългият „Турски поток“, изпълняван неясно защо само с пари на българските данъкоплатци, се движи с такава скорост, а далеч по-късата гръцка връзка, изграждана преимуществено с пари на европейските данъкоплатци, едва крета вече единадесета година.
Много българи се питат означава ли това, че управляващите имат някакви зависимости, че дори натискът от Европейската комисия, от американския президент Доналд Тръмп, та дори и натискът на здравия разум, който подсказва, че имаме нужда от алтернативно гориво, не могат да доведат до щастлива развръзка, а именно да завършим проекта с Гърция.
Каква е тази велика и непреодолима сила, която ни прави единствената страна в ЕС, която има само един монополен източник на газ?
Строителството на „Турски поток” върви по-бързо
Българското правителство нарича частта, минаваща през нашата страна, „Балкански поток”, но експертите са категорични, че това всъщност е продължението на тръбите от Русия до Турция.
Българският участък се изгражда изцяло с парите на българските данъкоплатци. Според разчетите на правителството, „Булгартрангаз” ще положи 474 км. тръби на стойност 2,2 млрд. лева.
Проектът „Турски поток” обаче по никакъв начин няма да помогне за диверсификацията на източниците на синьо гориво, тъй като природният газ отново идва от Русия, както и досега.
Казанджиев: България е поставена в доста незавидна ситуация
През месец февруари 2020г. енергийният експерт Христо Казанджиев каза в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ следното:
„Разбира се, по политически причини България става зависима както от Русия, така и от Турция и как ще се развият в бъдеще отношенията между тези две страни в сферата на енергетиката е въпрос с повишена трудност, защото ми се струва, че тяхното противопоставяне в Сирия няма да повлияе върху техните двустранни ангажименти в сферата на енергетиката, освен може би в желанието на Турция да използва тези взаимоотношения в своя полза”.
И добави:
„Тук е моментът България да предприеме всички необходими мерки на политическо и корпоративно ниво, за да се договори с Турция за внос на природен газ през нейна територия за България. Опити в тази насока се предприеха още миналата година, но за съжаление, не се получи очакваното разбиране от страна на Турция. Това неразбиране кореспондира със слуховете, че има двустранно споразумение на най-високо ниво между Турция и Русия за това Турция да не конкурира руския природен газ на Балканите. Така че България е поставена в доста незавидна ситуация и единственият й правилен ход е да форсира в максимална степен изграждането на гръцкия терминал за втечнен газ за Александруполис и междусистемната връзка Стара Загора – Комотини, както и да влезе в бързи преговори за доставки на природен гази и от тази страна. За съжаление аз лично не виждам една такава инициативност както от страна на корпоративните субекти /“Булгаргаз“/, така и от правителството.”
Газовата връзка с Гърция
И логично стигаме до интерконектора с Гърция.
Междусистемната газова връзка с южната ни съседка има дълга предистория, като първото решение на Министерския съвет, с което на практика бе дадено началото на строителството, датира от 2009г. Следващото решение е от 2012г. Но и до днес интерконекторът не е завършен.
Официалният старт на изграждането на интерконектора между двете страни беше даден на 22 май миналата година в присъствието на премиерите на България и Гърция – Бойко Борисов и Алексис Ципрас.
Гaзoпpoвoдът ще cвъpжe гpъцĸaтa гaзoпpeнocнa cиcтeмa в paйoнa нa Koмoтини c бългapcĸaтa в paйoнa нa Cтapa Зaгopa. Общата дължинa нa гaзoпpoвoдa e 183 ĸм, с пpoeĸтeн ĸaпaцитeт дo 3 млpд. куб. метра газ годишно. Кaпaцитeтът e пpoeĸтиpaн дa се yвeличи дo 5 млpд. куб. метра газ годишно c дoпълнитeлнo изгpaждaнe нa ĸoмпpecopнa cтaнция.
Плановете са газопроводът да бъде въведен в експлоатация до края на 2020 г., за да може „Булгаргаз“ да започне да изпълнява договора си за внос на 1 млрд. куб. м азерски газ от находището „Шах Дениз ІІ“. Ако връзката се забави, държавното дружество е в хипотеза на неустойки.
По всички изглежда обаче, че скоро проектът няма да бъде финализиран. И вероятно това ще бъде отдадено на коронавирусната пандемия. Въпреки това, през април 2020г. министърът не енергетика Теменужка Петкова увери, че и „Балкански поток“, и интерконекторът „Гърция – България“ вървят.
„Няма спиране на проекти, няма забавяне на срокове, но всичко зависи как ще се развие кризата с коронавируса”, допълни тогава тя.
Интерконекторът е единственият за момента шанс да България да диверсифицира газовите си доставки. От няколко години има натиск и от ЕС, и от САЩ да бъде изградена тази връзка, тъй като само чрез нея наистина може да се постигне истинска независимост от руската газ.
През последните месеци правителството се активизира и предприе реални стъпки по строителството на връзката. Но не е ясно дали предизборното обещание на премиера Борисов, че до края на годината България ще може да получава алтернативна газ по тази връзка, ще бъде изпълнено.
Интерконекторната връзка между България и Гърция е от изключителна важност за диверсификацията на доставките на природен газ. Засега България получава синьо гориво единствено от Русия.
През тази връзка обаче България ще може да получава газ от други източници като Азербайджан, Египет (както намекна премиерът Борисов) и др. Това от своя страна ще доведе до либерализиране на пазара, създаване на конкурентна среда и евентуално понижаване на цените.
Иван Хиновски: Този проект има много противници
През април 2020г. в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ енергийният експерт Иван Хиновски каза, че строителството на интерконектора вероятно ще продължи още дълго време.
„Много е сложен този проект, защото той има много противници и организации, които тайно го торпилират, пречат той да бъде завършен. Те са с геополитически интереси за запазване на техния монополен интерес в региона. Този проект по начало беше сбъркан. Той трябваше да бъде направен не като търговски проект. Той в момента е корпоративен търговски проект, който, за да работи добре, трябва да има от двете страни офериращи доставчици на природен газ и купувачи от другата страна”.
И добави:
„Ако той беше разработен като междусистемна връзка, както е с Румъния и Турция, щеше да има съвсем друго бъдеще този проект. Той ще бъде в бюджета на „Булгартрансгаз“ и пазарните рискове пред него нямаше да бъдат такива, каквито са в момента. В момента много субекти се опитват да го забавят. Аз смятам, че още дълго ще се мъчим да го завършим. А той безспорно е един много полезен проект. Той ще представлява единствената реална диверсификация на трасе и газ”.
Едва преди няколко дни Министерският съвет предложи на Народното събрание да ратифицира споразумението между България и Гърция относно проекта за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция – България (IGB). Днес това ще се обсъжда в Енергийна комисия. Дали и кога ще бъде реализиран проектът, явно е рано да се каже.
