Освежаващата чаша с вода може и да ви се струва безцветна, но се чудим защо в морето, например, водата е синя?
Истината е много проста.
Светлината, която идва от слънцето и на която всички се радваме, се приема от учените за „бяла“. Това обаче не е съвсем така – белият цвят всъщност е сбор от всички цветове.
Всички цветове образуват заедно спектър на светлината. Когато слънчева светлина проникне във водата, част от спектъра се поглъща, а друга се разсейва от водните молекули.
Чистата вода поглъща най-силно червените и инфрачервените лъчи и най-слабо – сините, които по тази причина се отразяват и ние виждаме морето синьо.
Окото на човека вижда отразената светлина.
Цветът на повърхността на морето, както и на водата в езерата и реките зависи най-вече от състоянието на небето, чийто цвят се отразява от водата. При ясно и слънчево време небето е синьо и по такъв начин цветът на водата в морето синьо.
При мрачно и облачно небе морето ни се струва също мрачно, сиво.
Освен това, сигурно сте забелязали, че колко по-дълбока е водата, толкова по-тъмен е цветът й.
При чиста океанска вода на дълбочина 25 м червеният спектър на слънчевата светлина съвсем изчезва. След това, при увеличение на дълбочината, отпада жълтият и цветът на водата ще се вижда в зелено, а към дълбочина 100 м ще остане само синият цвят.
С приближаването към брега и намаляване на дълбочината на океана се наблюдава постепенен преход към синьо-зелени тонове, а в непосредствена близост до брега преобладават жълто-зелените тонове.
В океаните се наблюдават огромни пространства вода с тъмносин цвят, което свидетелства за отсъствие във водата на странични примеси и за нейната изключителна прозрачност.
Хубава информация. Браво!