Освен ваксинирането срещу Ковид-19, има още една тема, която всички български политици избягват да коментират публично – и това е „Зелената сделка“ и затварянето на въглищните централи и мините като част от нея. По тази тема се мълчеше преди да отидем до урните на 4 април, не попадна и в политическия дневен ред преди изборите на 11 юли
Но преди да е започнала кампанията за третия за тази година парламентарен вот на 14 ноември, двамата служебни министри, свързвани с бъдещ политически проект – Кирил Петков и Асен Василев – отидоха при миньорите и енергетиците в Маришкия басейн. Близо 20 000 души работят в мините и ТЕЦ-овете в комплекса. Срещата, която се случва три дни преди президентът Румен Радев да назначи новия служебен кабинет, е била по тяхно искане.
Какво казаха Петков и Василев на работещите в сектора?
Министрите се подписаха във връчената им подписка в защита на мините и въглищните централи, инициирана от двата големи синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“. А финансовият министър Асен Василев даже обяви, че е против изграждането на парогазова централа на територията на държавния ТЕЦ „Марица Изток“ 2 – проект, записан от служебното правителство в Националния план за възстановяване и устойчивост. „В момента, в който газифицираме централите, цената на тока няма да се определя вече в България“, гласеше аргументът на Василев.
Макар да не предложиха решения, тъй като заявиха, че са дошли да чуят как хората си представят бъдещето на региона, двамата служебни министри дадоха обещания. Например, че община Стара Загора ще е с приоритет при разпределяне на 400-те милиона лева за индустриални зони, предвидени в Плана за възстановяване. Освен това демонстрираха съпричастност и солидарност с работниците и местни жители в контраст с почти липсващата комуникация по темата между институциите и хората от Старозагорска област.
Закъснелият дебат – и продавачите на надежди
В началото на 2020 г. тогавашното 44-ото Народно събрание задължи кабинетът на ГЕРБ да запази въглищните централи и да не допуска спирането им. Това решение бе взето напук на „Зелената сделка“, според която до 2030 г. ЕС трябва да премахне въглищата, за да намали с 55% нетните въглеродни емисии. При управлението на ГЕРБ се даваха фалшиви надежди, че правителството ще защити въглищната индустрия и ТЕЦ-овете няма да затварят. Следващите 45-ти и 46-ти парламент се провалиха не само в опитите да излъчат правителство, но и да вземат отговорно решение за бъдещето на районите, засегнати от затварянето на мини и ТЕЦ-ове на въглища. Първо, защото това неизбежно ще се случи, големият въпрос е как и какви ще са заместващите мощности, второ – защото решението не бива да се стоварва на служебно правителство, а изисква отговорността да бъде поета от ясно парламентарно мнозинство.
В Народното събрание, което ще се разпусне утре, партиите така и не проявиха политическа воля да поставят „горещия картоф“ с централите на въглища и крайната дата за затварянето им на публично обсъждане. Така, вместо да зададат посока на зеления преход, който да подпомогне трансформацията на икономиката, политиците продаваха илюзии. Липсваше и сериозна дискусия по самия План за възстановяване, който до 30 септември би трябвало да бъде внесен в Европейската комисия и в който има предвидени зелени проекти. Изключение направи изслушване на вицепремиера Атанас Пеканов пред парламентарната комисия по въпросите на ЕС и в пленарна зала при обсъждане на Плана. Освен средства по Плана, България ще получи и 2,02 милиарда евро от Фонда за справедлив преход към зелена икономика.
Еврокомисарят Мария Габриел вече напомни, че Европейската комисия очаква преговорите по крайната дата за затварянето на ТЕЦ-овете на въглища да бъдат най-сетне финализирани. Това не е задължително да стане с Плана за възстановяване, но е желателно, стана ясно от изявление на Габриел пред старозагорска медия в края на август.
На срещата в Раднево Асен Василев не скри, че България няма как да се отметне от ангажимента за климатичните цели. „Ако някой дойде тук и ви каже, че има план как да излезем от това решение, което сме подписали, или е луд, или ви лъже“, заяви той. Въпреки това служебното правителство реши, че България единствена от страните в ЕС трябва да се въздържи от подкрепа за европейския климатичен закон. Тази позиция обаче няма да попречи на неговото действие.
Въпрос за няколко милиарда
Но нестабилността в българската политика и страхът на политическите лидери да изгубят избиратели, работят не само за по-жестоката цена, която ще се плати в бъдеще заради пропиляното време, но и за недоверие и скептицизъм към европейските политики. За това „разколебаване“ се пускат в обращение лозунги като: „Затвориха ни АЕЦ “Козлодуй”, сега и ТЕЦ-овете!“ и „Пак клекнахме пред лошия Брюксел!“.
България е сред най-изоставащите страни в ЕС по отношение на политическия дебат и решенията, свързани със „Зелената сделка“, констатира в анализ Европейският съвет за външна политика. Зад политическия дебат обаче стои много голям бизнес. Въпросът какви да са мощностите, които ще заместят въглищните тецове, на които се пада над 40% от произведената в България електроенергия, е въпрос за няколко милиарда. Предложението за парогазова централа в „Марица Изток“ 2, която да заработи от 2025 г., освен в Плана за възстановяване, присъства и в предизборната платформа на „Има такъв народ“.
Но Еврокомисията продължава да се бави и да не взема окончателно решение дали газовите и атомните централи са зелени проекти. Очакванията са, че газът ще бъде определен за преходно гориво. Ако те не бъдат включени като устойчиви горива, значи няма как да бъдат финансирани със средства за зеления преход. Това пък означава, че ТЕЦ „Марица Изток“ 2, „Брикел“, свързвана с Христо Ковачки, както и двете американски централи, ще трябва да привлекат частни инвестиции, ако искат да работят на газ.
„Демократична България“ предлага въглищните райони да се превърнат в индустриални зони за развитие на нисковъглеродна индустрия с енергийна насоченост. За индустриални центрове там говорят и от ГЕРБ. Едни искат повече ВЕИ, други – фотоволтаици, трети са привлечени от водорода. Но каквото и да предлагат, най-напред трябва да кажат – работа за миньорите няма да има, което означава компенсации, обучение и алтернатива за тези 7000-8000 души. За енергетици също – газовите централи се нуждаят от много по-малко персонал, както и новите технологии.
За политиците мълчанието не е злато, а страх. И трябва да говорят.
Текстът е от „Дойче веле“. Заглавието е на редакцията.
