Зеленски - Столтенберг
На снимката: Йенс Столтенберг и Володимир Зеленски.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски ще бъде поканен на срещата на високо равнище на лидерите на НАТО, съобщи испанската информационна агенция ЕФЕ, предаде БТА. Срещата на върха на НАТО предстои да се проведе на 28, 29 и 30 юни в Мадрид, а на нея ще бъде обсъден пътят на Алианса през следващите 10 години. Традиционно, на срещите на върна на НАТО се взимат най-важните решения за отбраната в държавите членки.

По информация от агенцията правителството на Испания, в координация с НАТО и други институции, е в процес на приключване на подготовката за срещата на високо равнище. Окончателната програма на срещата все още не е одобрена от Алианса. След като това се случи, на президента на Украйна ще бъде връчена покана за участие.

Очаква се, че на срещата ще присъстват около 5000 участници – членове на делегации и различни организации, журналисти, над 40 международни лидери от страните от НАТО, плюс Швеция и Финландия, и ръководители на европейски институции.

Припомняме, че на 3 юни украинският министър на отбраната Олексий Резников заяви, че НАТО трябва да обмисли да предостави на Украйна членство в Алианса „де факто“, а не „де юре“, когато обсъжда стратегията си за следващите 10 години на срещата на върха през юни.

От думите на Резников стана ясно, че най-вероятно Украйна очаква при изготвяне на бъдещи планове за действие в НАТО, страната да бъде включена в тези планове, макар и да не е член. Плановете описват конкретните стъпки за защита на дадена територия при възникване на определена ситуация и изобщо действия при възникване на заплаха. Вероятно Украйна иска да бъде включена в териториите, които Алиансът би защитил, макар и официално да не е член.

Какво се случи на Срещата на върха на НАТО след анексирането на Крим?

Анексирането на Крим през 2014 година предизвика НАТО да вземе конкретни решения на Срещата на върха в Уелс същата година. Тогава Алиансът взе решение да разшири способностите на частите за бърз отговор на НАТО – NRF (NATO Response Force). Войници от същия този NRF бяха разположени по Източния фланг на НАТО след 24 февруари т.г., когато Русия нахлу в Украйна.

Отново в Уелс и отново след анексирането на Крим, НАТО реши да създаде Very High Readiness Joint Task Force (VJTF) – своите сили с много висока степен на готовност, които да могат да бъдат разгръщани в рамките на от 48 до 72 часа.

Тогава беше взето и решението НАТО да разположи на източния си фланг осем Щабни елементи за интегриране силите на НАТО – в България, Естония, Литва, Латвия, Полша, Унгария, Словакия и Румъния. Целта на Щабните елементи е постоянно присъствие на НАТО, което да демонстрира решителност. Пак в Уелс НАТО реши да създаде и общ план за действие в извънредна ситуация в Черноморския регион.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук