мозък, тъкани, съживяване

Малко след спирането на сърцето, клетките започват да измират от кислороден глад. Първи се разрушават най-чувствителните към хипоксията неврони. Най-дълго издържат елементите на съединителната тъкан и роговицата – почти три денонощия. С помощта на специални приспособления учените успели да удължат това време. Вече е възможно отделни тъкани и органи да живеят до месец след смъртта, съобщава РИА „Новости“.

През април 2019 г. неврофизиолози от Йейлския университет успяват да поддържат в продължение на 36 часа жив мозъка на свиня, отделен от тялото. Те разработили специална система с подгряващи помпи BrainEx, която защитава изолирания мозък от бързо разлагане, доставя разтвор за изхранването му и използва механизъм за извеждане на течността.

По този начин учените успели да „съживят” мозъците на над 100 животни, получени в рамките на около 4 часа след смъртта им. В реанимираните органи са открити милиарди живи работоспособни нервни клетки. Най-силно разрушени са били клетките в хипокампа поради силната си чувствителност към липсата на кислород. Силно увредени са били и тъканите, през които е преминавал разтворът.

Въпреки запазването на анатомичната и клетъчна структура, учените не могли да възстановят и функциите на невроглията. Това означава, че съзнанието отсъства, въпреки че мозъкът се смята за жив.

Според учените, разработената от тях технология е важна за изследването функциите на мозъка и откриването на методи за неговото възстановяване след спрян приток на кислород, например, при инфаркт на миокарда или инсулт.

Върху реанимираните мозъци може да се правят изпитания с лекарства срещу рак и Алцхаймер.

Половин година по-късно учените от Института по физико-химически изследвания RIKEN в Япония обявиха, че са успели да поддържат жив изолиран мозък от мъртви мишки в продължение на 25 дни. Става въпрос за част от супрахиазматичното ядро – основен генератор на циркадния ритъм.

Активността на невроните се променя през деня, приспособявайки се към външните светлинни сигнали. Биолозите са създали генетично модифицирани мишки, при които тази активност е била видима с просто око – биоритмите в мозъка на гризачи са били свързани с производството на флуоресцентни протеини. Тогава животните са умъртвени, а проби от тяхната нервна тъкан са поставени в хранителна среда.

Блюдото на Петри с фрагменти от супрахиазматично ядро е поставена в специално микрофлуидно устройство. Той се състои от мъничък канал, заобиколен от пореста мембрана и плътни стени от полиметилсилоксан, органосиликонов полимер. През него циркулира хранителен разтвор, доставящ необходимите вещества до нервните тъкани. В блюдото на Петри течността също преминава през пореста мембрана, за да се поддържа определено ниво на влажност и да се осигури ефективен обмен на газ между клетките.

В продължение на 25 дни се наблюдава флуоресценция на мозъчната тъкан. Контролната проба, разположена в чаша с нормална хранителна среда, престава да свети (тоест клетъчната активност спира) след 10 часа. Според авторите на изследването, разработеният от тях метод може да се използва за съхранение на вътрешни органи, предназначени за трансплантация.

Белите дробове, сърцето и черния дроб могат да живеят и функционират извън човешкото тяло в продължение на 8 часа, благодарение на устройството Organ Care System, изобретено от американски инженери. То се състои от стерилни камери и система от тръби, по които на органите се доставя кръв и хранителни вещества.

Сърце за трансплантация обикновено се взема от донор, докато още бие. В този случай човекът, чиято мозъчна смърт е регистрирана, обикновено е свързан със системи за поддържане на живота – изкуствена вентилация на белите дробове и кръвоносната система. В някои случаи сърцето и белите дробове се съхраняват извън тялото при 4 градуса за не повече от четири часа. Но тогава вероятността донорският орган да работи е по-малка.

Създаденото от американските учени устройство позволява този срок да бъде увеличен, а самото сърце – фактически живо, да бъде трансплантирано на пациента. В рамките на експеримента хирурзите са отстранили органа от донора две минути след спирането му и в рамките на следващите 20 минути са го свързали със системата. По този начин са направени три успешни трансплантации на сърце.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!