Решението на американския президент Джо Байдън може да се счита за предаване на позиции, тъй като той, воден от по-значими интереси в областта на националната сигурност,се отказа да наложи санкции срещу регистрираната в Швейцария компания Nord Stream AG, която строи газопровода „Северен поток 2” в Балтийско море, собственост на руския енергиен концерн „Газпром”, ише в свой анализ „Зюддойче Цайтунг”.

За САЩ това е политическо поражение, докато за руския президент Владимир Путин това е значителна победа. През лятото всички тръби вече ще бъдат положени и ще започнат доставките на природен газ от Русия до Германия.

В същото време правителството на САЩ информира Конгреса в сряда, че в съответствие с искането на парламента ще въведе наказателни мерки срещу няколко руски организации, участващи в изграждането на газопровода, както и срещу четири специални кораба. На практика обаче тези ходове няма да имат забележителни последици, докато санкциите не засягат пряко Nord Stream AG, акционерно дружество, водено от приятеля на Путин и бивш офицер от Щази Матиас Варниг.

Но можеше ли Байдън да вземе различно решение?

Да, можеше, но цената щеше да е много висока. Налагането на санкции срещу Nord Stream AG – самата компания и всички нейни бизнес партньори биха били лишени от достъп до американския финансов пазар – не само би довело до сериозни проблеми в отношенията с Москва, но и би причинило сериозен конфликт с Берлин заради газопровода. Потенциалната вреда от санкциите лесно би надхвърлила потенциалната полза.

Колкото повече природен газ Русия изнася за Европа, толкова по-голяма е зависимостта от него. От гледна точка на САЩ, газопроводът „Северен поток 2“ е политически сложен проект от самото начало. От една страна, геостратегическото му измерение е очевидно: колкото повече природен газ Русия изнася за Европа, толкова по-голяма е зависимостта й от Москва. И ако този газ по пътя си към Европа заобикаля и транзитни страни като Полша и Украйна, които не вярват на Русия и я възприемат по-скоро като враг, отколкото като партньор, те губят доходи и губят позициите си. В резултат на това влиянието на Русия в Европа нараства.

Поради тази причина повече от половин десетилетие всички американски президенти, от Барак Обама до Доналд Тръмп и Байдън, се противопоставят на изграждането на газопровода „Северен поток 2“. В това те бяха подкрепени от алианса, сформиран на междупартийна основа измежду депутатите от Камарата на представителите и сенаторите на Конгреса. Освен това за някои страни от ЕС тази германско-руска газова сделка, която беше представена като паневропейски енергиен проект, също не предизвиква особена радост.

От друга страна, Вашингтон винаги е бил изправен пред основен проблем, който е повлиял на настоящото решение. Изграждането на „Северен поток 2“ включва не само държавата, която се смята за съперник, а понякога и противник на Съединените щати, тоест Русия. Освен това проектът, поне косвено, включва държава, която американците все още нареждат сред най-лоялните си съюзници, тоест Германия.

Германия защитава проекта

Берлин постоянно изтъква, че газопроводът, строго погледнато, се планира и финансира от частни предприятия, а германската държава няма нищо общо с това. От формална гледна точка това е вярно. Няма съмнение обаче, че федералното правителство политически отразява и подкрепя този проект, защитава го от критики и заплахи със санкции, а също така се държи така, сякаш говорим за престижен проект на германската държава.

Следователно Вашингтон непрекъснато трябваше да отчита опасността санкциите срещу „Северен поток 2“, насочени към Русия, противник на Америка, да засегнат и Германия, съюзник на САЩ. Следователно демократът Обама се ограничи до устна критика на газопровода. И републиканецът Тръмп, който възприемаше Германия като паразит, а не като политически партньор, с удоволствие се поддаде на влиянието на Конгреса и неговия посланик в Германия Ричард Гренел и им позволи да заплашват с въвеждане на наказателни мерки.

За разлика от Тръмп, Джо Байдън е твърд поддръжник на трансатлантическите отношения и силно вярва в стойността на съюзи като НАТО и Европейския съюз. Освен това той вярва, че Китай е по-сериозно стратегическо предизвикателство за Запада от Русия и затова сега отново променя курса. Джо Байдън стигна до напълно реалистично заключение: почти завършеният „Северен поток 2“ може да бъде спрян само ако бъдат въведени мащабни санкции срещу частта му, разположена от германска страна. Но той не иска да подлага германско-американските отношения на този вид стрес тест – те вече са пострадали много при Доналд Тръмп.

И в този случай говорим за по-значими интереси в областта на националната сигурност и Белият дом се позовава на тях, за да избегне налагането на санкции срещу Nord Stream AG. Така Байдън отстранява от удара не толкова Москва, колкото Берлин.

Това не означава, че администрацията на САЩ изведнъж е решила, че „Северен поток 2“ е добър проект. Вашингтон продължава да се противопоставя на неговото изграждане и дамоклевият меч на санкции тежи над всички участващи компании.

Вашингтон продължава да се противопоставя

„От самото начало администрацията на Байдън прие, че „Северен поток 2“ е руски геополитически проект, който застрашава енергийната сигурност на Европа, Украйна и съюзници и партньори на източния фланг на НАТО“, заяви служител на Държавния департамент. „Продължавамеда проверяваме всички въвлечени в организации за попадащо под санкции поведение и дадохме ясно да се разбере, че компаниите могат да бъдат изправени пред санкции, ако участват в „Северен поток 2“.”

В Конгреса сдържаността на Байдън по този въпрос не се харесва главно на републиканците. Антируските ястреби задават тон сред тях и те са много по-малко подготвени да вземат предвид позицията на Германия. Някои членове на Конгреса вече критикуват остро решението. „Преди два месеца президентът Байдън нарече Путин убиец, а днес той планира да даде на Путин и неговите приятели огромни стратегически предимства в Европа“, каза републиканският сенатор Бен Сас. Неговият съпартиец и сенатор Джим Риш нарече решението „подарък за Путин“.

Това са груби думи, насочени към конфронтация. Външната политика в САЩ обаче е сфера на президента. И сега знаем какви са приоритетите на Байдън

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!