Българските награди се превърнаха в кич, раздаването на ордени всяка седмица на килограм унищожи достойнството на това да бъдеш награден, още повече че бяха награждавани много съмнителни лица, заяви в интервю за БНР професор Велислав Минеков.
Относно скандала от миналата седмица с връчването на наградата „Златен век”, която Стефан Цанев отказа защото и бившият ръководен кадър на „Държавна сигурност“ Димитър Иванов също е неин носител, Минеков попита риторично: Какви заслуги има към българската култура и изкуство?
Сбъдват ли се или не се сбъдват мрачните прогнози?
Темата мрачни прогнози може би минава и покрай Националното радио, тъй като преди доста време казах какво може да се развие в дейността на министерство на културата и за съжаление май познах с всичко, което предположих, че ще се случи. Струва ми се, че нещата взеха там такъв връх, който е абсолютно недостижим, нещо, което не се е случвало в историята на това министерство и заслужава едно специално разследване, най-малкото журналистическо.
Човек като познае чувства ли се по-спокоен или напротив, става още по-неспокоен от това, че се сбъдват мрачните му прогнози?
Не може да посрещате с радост нищетата на духа. Не можете да посрещате мрака, и особено, когато става въпрос за толкова деликатна зона в България каквато е българската култура и изкуство. Абсурдно е! Когато виждате там щетата, която е нанесена, по някакъв начин ви боли, особено ако сте част от тази среда ви боли още повече. Хубаво е да се намерят хора, да се намерят куражлии, които да започнат и да проверяват абсолютно всичко, най-вече тези мои предвиждания, които се сбъднаха.
Конкретно кои от тях?
Конкретно да започнем с великия квадратен български Лувър. Българското Лувърче, което построихме. Говорил съм, че той няма оформен бюджет, че не се знае какво ще струва на държавата, дори след като е готов. Да оставим десетките милиони, които бяха изхвърлени там. И това се случи. Интересно беше, че за първите три месеца приходи срещу печалби са 1:10 в загуба на същия този музей. Загубата беше над милион, приходите бяха около 100 хиляди, и то приходи предимно от посетилите музея, от първопроходниците, които минаха през залите. В момента просто отидете там и вижте колко човека ще влязат. Дали има някакво застъпване пред вратата от публика, която желае да се наслади. Абсурдно. Едно наум, че не беше и довършено и прочутата чалгаджийска кръчма остана недокосваема в този обект. Имате чалга и световна култура и наследство едновременно.
Да, но някак си не говорим за това.
Не говори, да. Това са теми, които са нежелани, които не са обект на кой знае какъв интерес. Изобщо, когато кажеш, че в културата се случва нищета никой не го интересува. Може би, ако се случи нищета във фолка и в чалгата, тогава това ще бъде отбелязано най-малко в жълтата преса. Но тук, в тази сфера абсолютно от никъде нито дума, нито дори от прокуратурата. По-интересно беше преди време на последния протест срещу министъра, който зае гигантски размери и се образува една подписка от хиляди достойни хора за неговата оставка. Тогава главният прокурор Цацаров излезе и каза, че той е проверил протестиращите. Това за мен беше наистина шокиращо. Той не е проверил министъра си, не е проверил как е станал милионер, не е проверил как е станал собственик на хотел в Алпите, но същият този прокурор е проверил протестиращите. Аз съм все още развълнуван и искам да знам как става тази проверка и какво означава да провериш протестиращите срещу министър.
Нищетата ли е думата, която е най-голямото бедствие и която разказва най-добре състоянието на духа ни?
Нищетата носи своите последствия. Нищетата е състояние, което много трудно може да излезете. Нищета е когато имате загадъчни откупки и строежи за милиони, но няма нито една откупка на български автор за последните 30 години. 30 години няма интерес да бъде взет един автор, да бъде взето каквото и да е от някой български художник. В замяна на това пък се дават милиони за строеж на музей, наречен на социалистическото изкуство – термин, който няма превод до ден днешен. Журналистите трябва да проверят какъв е животът в този музей. Трябва да попитате каква е неговата посещаемост, за да разберете истинската трагедия на това начинание. Естествено то беше направено със съвсем други цели – основната цел са похарчените средства, другата цел е да се нанесе вреда на определени автори. Това беше изключително добре направено. Но за да още по-интересно предлагам да отидете до музея за съвременни изкуства до хотел „Хилтън” – това е музей без експозиция, а там са похарчени над 20 милиона евро чужди пари по норвежката програма. Искам да чуя обяснението за съществуването на този странен обект. И още много разходки от подобен характер могат да се извършат.
Някой обаче би казал, че този разговор е встрани от това, което е най-важно за държавата. Може би се смята, че един такъв разговор е излишен.
Тази важност как се определя? Кое е важно? Ако отидете в едно затънтено място ще ви кажат, че най-важното е храната. Чух една жена, която се плаши от мигрантите, защото те щели да изядат храната в България. Как се замерва тази важност? Това е нищета. Когато имате нищета, тя започва с нищета в образованието, преминава в нищета в културата и накрая имате роби. Получавате едни хора, които не могат да мислят, които нямат собствено мнение, а ако случайно имат, ги е страх да го дадат. Подчинение, което съществува години наред и от което не можем да излезем. Надявам се българинът да покаже малко кураж тези дни.
Какъв е начинът мрачните прогнози да станат по-малко мрачни?
Със свобода на духа, естествено. Със свобода на духа и свобода на мисълта. И със повече интелект. Трябва да се слушат интелигентните, можещите, доказалите се. Трябва смелост, конкретно смелост. След като няма прокуратура и правда, то поне българските журналисти да се хванат за ръце и да вършат работата си достойно и с чест. Да ни покажат цялата истина, колкото и болезнена да е тя. Аз се надявам на такива хора, познавам такива хора, знам, че нещо може да се случи и се надявам да е колкото се може по-скоро.
Каква е тежестта на наградата за българския творец?
Българската награда за съжаление често пъти е твърде българска. Може би, когато го награждават в чужбина е по-впечатляващо за самия награждаван. Българските награди се превърнаха в кич. Огромното раздаване на ордени, което започна още при един предишен президент, когато това раздаване беше всяка седмица и то на килограми, абсолютно унищожи достойнството на това да бъдеш награден. Още повече, че бяха награждавани много съмнителни лица, включително да припомня и този спор, който беше между Стефан Цанев и Рашидов. Не може да награждавате един поет, който е изключително известен достоен човек и по този начин да го сравните с бивш милиционер. Едно наум, че в наредбата на тази награда на министерството, с която стана скандалът, е съобщено, че тя се дава за изключителен принос и заслуги към българската култура и изкуство. Аз не знам този бивш милиционер какви заслуги има към българската култура и изкуство? Но, нека да припомня, че става въпрос за един много особен затворен кръг от бивши главни мултаци и заместник-главни мултаци и прочее. Кръгът на „Мултигруп” да го наречем, плюс малко свински крачета. Там самият награждаван е бил заместник началник на застреляния Илия Павлов, господин Димитър Иванов. Самият министър е обявен от Илия Павлов за главен мултак на републиката с обществено връчване на грамота. Ректорът на Библиотекарския университет, който предлага същия този милиционер за награда, е част от „Мултигруп” и мисля че също беше някакъв зам.-началник. Музейната директорка, която също е предложила награждаването на Димитър Иванов е с докторантура в Бибилиотекарския институт, министърът на културата е доктор хонорис кауза на същия този университет. Просто какво да кажа… Божидар Димитров е само един почетен професор в същия този институт. Разбирате ли какво е затворено общество?
Има ли изход от този омагьосан кръг, в който се въртим непрестранно?
Разбира се. Много лесно. Когато казвате нещата, така както ги казва и аз, излизаме от този кръг. Просто трябва да се чува. Нито боли, нито е трудно. Трябва малко кураж и нещата да се казват така както ги знаете и както ги чувате. Може и да не сте прав, но ги кажете. Имайте мнение.
Защо хората се страхуват?
Уви, това е стара традиция, която сме наследили през последните повече от 100 години. Хората се страхуват, защото могат да бъдат наказани, защото са виждали как се случват уволнения. Аз съм го видял това на много места и наистина понякога се обявяват т.нар. съкращения и на техните места се избират други неподходящи люде и са премахнати, защото имат голяма уста. Това се случва и до ден днешен. Виждал съм как същите тези уволнени съдят министерството, а ние от нашите джобове плащаме за това осъждане на различните държавни служби. Кураж. Ако не искате да бъдете местен по този начин трябва кураж и достойнство. Ако искате децата ви да живеят тук малко по-добре пак трябва кураж и достойнство. Трябва и почтеност, разбира се, и морал.
