Известният български роман „Отклонение” на Блага Димитрова навършва 50 години. Той е написан през 1967г. и е първият роман на българската писателка. Освен това, е и сред най-обичаните. С книгата си авторката успява да ни разкрие любовта във всичките й форми и измерения, независимо от това дали ни носи радост, тъга, болка или разочарование: „Отклонение“ е роман за невъзможността влюбените да се завърнат в миналото и да изживеят любовта си. Единственото, което им остава, е истината, че „в живота са повторими само напразните усилия да се върне пропуснатото“.
Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса и литературен критик. Започва да пише още като ученичка. Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. Наред с романа й „Отклонение” сред най-добрите й творби се нареждат и „Пътуване към себе си“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен.
Цитати от „Отклонение”
„Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш, независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.“
***
„Дойдох при тебе със сърце, готово за смъртен скок. Любовта е една смела крачка към неизвестността. Населихме развалините с надежди. Предоставям се на интуицията да ме води като слепец слепеца. Аз с целия свят оспорвам твоя поглед. Трябва да си отида, за да разбереш дали съм ти нужна. Сама дойдох и сама си отивам…“
***
„Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва да бъдем винаги сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е като домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата. Колко сте виновни, хора, пред любовта, задето сте я оковали във вериги, затворили зад решетки, заключили в спални, затиснали в дебели законници, турили сте я на колене в судени църкви, под трънен сватбен венец, разпънали сте я на кръста на раздвоението, задушили сте я в маски на лицемерие и попско благоприличие.”
