Си Дзинпин
Китайският президент Си Дзинпин /колаж: asia.nikkei.com/

Болестите са най-древният враг на човечеството и единственият, освен катастрофите от планетарен мащаб, който може да постави под съмнение самото му съществуване. Коронавирусът SARS-Cov 2 не е чак дотам страшен, но взе достатъчно жертви и показа разрушителен потенциал, който накара хората по целия свят да променят начина си на живот. Това отприщи лавина от икономически и политически последици, която не се очаква да спре преди справянето с пандемията, а вероятно и много след това.

Кои бяха най-важните събития в света през 2020 година – годината на коронавируса, маските и локдауните? Ето обзорът на „Дебати.бг“:

Тръмп – възход и падение

Президентът на САЩ Доналд Тръмп започна годината по най-добрия начин – като излезе сух от процедурата за импийчмънт, инициирана от демократите в Конгреса. Процедурата бе прието в Камарата на представителите, доминирана от демократите, но се забави да отиде в Сената. Камарата обвини Тръмп за злоупотреба с власт и възпрепятстване на разследване в Сената. Повод за обвиненията е молбата на Тръмп към украинския президент Зеленски за раследване на сина на бившия вищепрезидент на САЩ Джо Байдън, Хънтър Байдън. В средата на януари обвиненията все пак бяха внесени в Сената, където мнозинство имаха републиканците. Очаквано и двете точки бяха отхвърлени и президентът Тръмп се оказа с изчистено име /поне от гледна точка на закона/ и в отлична позиция за преизбиране по-малко от година преди вота.

Огромната му грешка бе направена малко повече от месец по-късно, когато започна пандемията от коронавируса и президентът я омаловажи, като така притъпи реакцията на САЩ срещу заболяването. След известен оптимизъм за здравната ситуация и бъдещето на икономиката, възникнал поради лятното отслабване на пандемията, втората вълна от инфекцията удари Америка месеци преди изборите и позицията на Тръмп се оказа все по-трудно защитима на фона на увеличаващата се заболеваемост и смъртност, предпоставка за които бяха и широките антирасистки протести от края на лятото, последвали убийството на афроамериканеца Джордж Флойд от бял полицай по време на арест.

Байдън Тръмп

В крайна сметка критиките към начина, по който Тръмп управлява кризата, надделяха в съзнанието на много американци и той загуби изборите от кандидата на демократите Джоузеф Байдън с разлика от почти 7 млн. гласа. Правният екип на президента опита да предизвика касиране в няколко щата, за да обърне резултата, но досега всички искове бяха отхвърлени от съда. Вече не се вижда какво би могло да попречи на инаугурацията на Байдън на 20 януари.

Убийството на ген Солеймани

Иранският генерал Касем Солеймани бе убит при ракетен удар в Ирак на 3 януари и това предизвика едно от най-напрегнатите противопоставяния между Техеран и Вашингтон в богатата история на тяхното съперничество. След няколко размени на словесни атаки и закани на 08.01 Техеран нанесе ракетен удар по база в Ирак, в която имаше американски войници, в отговор на ликвидирането на генерала.

Солеймани
Ликвидирането на Солеймани със сигурност ще доведе до ескалация на напрежението между САЩ и Иран.

При атаката нямаше жертви, което направи възможно за президента Тръмп да отвърне само със санкции и практически да направи крачка към известна деескалация, без да загуби престиж. Напрежението между САЩ и Иран обаче остана много високо.

Беларус – народът срещу Лукашенко

Поредните президентски избори в Беларус донесоха пореден предизвестен успех за президента Лукашенко, но този път нещата не минаха кротко, ако изобщо може да се каже, че са се уталожили. Президентът възпрепятства или изпозатвори много от политическите си опоненти, но това не го спаси от мощна протестна вълна, която не признаваше резултатите.

Тихановска
На снимката: Светлана Тихановская

Диктаторът от Минск получи, както се очакваше, едно рамо от Кремъл за оставането си на власт, като му бе обещана и въоръжена подкрепа. Главен проблем за властта стана спонтанно утвърдилата се лидерка на опозицията Светлана Тихановская, която напусна страната и координира действията на опозицията от чужбина, защото изрази притеснения за сигурността си, заплашена от режима.

Войните в Сирия и Либия

Горещите точки в близкия Изток и Северна Африка привличаха вниманието в началото на годината с голяма военна активност, която намаля с развитието на пандемията. Характерно е и че на двете места се противопоставиха интересите на Русия и Турция.

В самото начало на годината сирийските правителствени сили имаха сблъсъци с турските части в Идлиб, но бяха спрени без усилия и от март военната активност спадна, а Путин и Ердоган договориха примирие.

В Либия след провала на офанзивата на армията на маршал Хафтар и последвалата контраофанзива на войските на правителството в Триполи, главно с помощта на турските въздушни дронове, нещата стигнаха до патова позиция и примирие в края на август.

Сарадж, Хафтар
На снимката: премиерът на правителството на националното съгласие на Либия Файез ал Сарадж и командващия либийската национална армия маршал Халифа Хафтар

Оценките на анализаторите обаче са, че обстановката в страната е крайно несигурна, а примирието е крехко. Турция и Русия и тук подкрепят различни страни, като Анкара се включи много по-енергично в конфликта.

Отравянето на Навални

На 20 август светът научи за пореден отровен известен руснак, който не се харесва на режима на Путин. Опозиционният лидер Алексей Навални бе приет в кома в болницата в Омск. Два дни по-късно той бе транспортиран за лечение в берлинската болница „Шарите“ за лечение по настояване на съпругата и близките му. Впоследствие западни експерти установиха, че Навални е отровен с химикала „Новичок“, станал скандално известен след покушението срещу Сергей Скрипал.

Навални
Алексей Навални със семейството си, след като излезе от кома /снимка: Инстаграм/

Приликите в двата случая предизвикаха за пореден път дипломатическо напрежение между Русия, която отрича съпричастност, и Запада, най-вече Германия. ЕС вече работи по пакет от санкции срещу Русия.

Междувременно Навални дойде в съзнание и се възстановява. Той заяви, че ще се върне в Русия и ще продължи опозиционната си дейност, като посочи Кремъл като автор на покушението срещу него.

Войната в Нагорни Карабах

Напрежението в областта се корени във факта, че след разпадането на СССР тя остава в състава на Азербайджан, но основната част от нейното население представляват арменците и те не признават властта на Баку. Напрежението ескалира през лятото, поради което арменските сепаратистки сили открито се появиха в региона, а азерската армия отвърна. Конфликтът остави Русия разкрачена между бившите си сателити, но подкрепяща повече Армения, докато Турция застана на страната на Азербайджан.

Боеве Нагорни Карабах

По-добре въоръжената армия на Баку превзе стратегическия град Шуша и заплаши столицата на областта Степанакерт, когато бе сключено примирие. Така след месеци сражения и неясен брой жертви Азербайджан излиза като победител от конфликта, като запази териториите, над които има военен контрол. В Армения обаче кипи недоволство от условията на примирието и се надига брожение срещу управлението на премиера Никол Пашинян. На фронтовата линия пък ще бъдат разположени руски миротворци, което засилва присъствието на Москва в горещата точка.

Кашмир – предстоящ сблъсък на ядрени сили?

И през 2020 година една от точките с най-голяма потенциална опасност за мащабен военен конфликт – Кашмир – не остана без да привлече вниманието и да предизвика тревоги. Съперничеството между Индия, Китай и Пакистан, които контролират по една част от областта, става все по-напрегнато и само нахлуването на коронавируса успя да понамали интензитета на противопоставянето.

Десетки жертви в ръкопашен бой между индийски и китайски войници
Китайски и индийски войници се разправят на границата в Кашмир /снимка: tribuneindia.com/

След като през 2019 имаше кратки сражения между индийските и пакистанските части в Кашмир, през юни 2020 на индийско-китайската граница се състоя най-странното сражение. Тъй като не носят оръжие, за да не провокират кръвопролития, индийски и китайски войници се биха като в Средновековието – с прътове, камъни и подръчни оръжия. Индийската страна претърпя десетки жертви, а Китай не обяви своите. Висши военни от двете страни се срещнаха за намаляване на напрежението между страните и избегнаха ескалация.

Индия получи нови изтребители Рафал
Многоцелеви самолет „Дасо Рафал“

Няколко месеца по-късно командващия на ВВС на Пакистан маршал Муджахид Анвар Кан предрече, че до две години Индия ще започне война и ще премине забранената зона в Кашмир, осланяйки се на въздушното си превъзходство, след като внедри в своите ВВС съвременните френски изтребители „Дасо Рафал“, даващи й големи възможности за нанасяне на удари. Опасенията на маршал Кан изглежда се потвърждават от думите на индийския командващ на ВВС маршал Ракеш Кумар Сингх Бхадауриа, който при представянето на новите самолети заяви, че Индия е готова да воюва дори на два фронта.“

Вето на европейския бюджет

Голямо сътресение в ЕС се зададе след хода на Унгария и Полша, които блокираха седемгодишния бюджетен план на ЕС за 2021-2027 г. на стойност 1,07 трилиона евро и на Фонда за възстановяване на ЕС за 750 милиарда евро., тъй като не са съгласни с концепцията на Еврокомисията за обвързване на европейското финансиране със спазването на върховенството на закона.

Орбан и Фон дер Лайен

В крайна сметка Полша и Унгария постигнаха споразумение с Германия, председателстваща Съвета на ЕС, да отменят ветото си върху проектобюджета, но това не променя констатацията, че двете страни са се превърнали в най-проблемните членове на ЕС и в основна причина за поставянето на въпроса за обвързване на евросредствата с върховенството на закона.

Македония – в НАТО, но не и в ЕС. Засега

На 27 март Македония стана 30-ият член на военния блок НАТО, с което страната изпълни първата от двете си стратегически цели. Втората – влизане в ЕС, най-неочаквано бе възпрепятствана от възражения на България по договорната рамка. България иска придържане към формулата за езика от 1999 г., пътна карта за изпълнение на Договора от 2017, за който и двете страни се обвиниха, че го нарушават, и отказ от претенциите за съществуването на македонско малцинство на нейна територия.

Брекзит СЪС сделка – трилър с хепиенд в последния възможен момент

На 31 януари Великобритания официално излезе от ЕС и двете страни по „развода“ фактически навлязоха в по-тежката част от оформянето му – постигането на оптимална сделка за търговските отношения след разделянето, крайният срок за което бе краят на годината. Преговорите бяха силно затруднени и засенчени от пандемията от коронавирус и на няколко пъти изглеждаше, че са пред окончателен провал, като напрежението ставаше все по-осезаемо с приближаването на края на годината. Основно противоречие бе регламентирането на риболова в британски териториални води. Нещата не изглеждаха обнадеждаващи, като стигнаха в началото на декември  дори до момент, в който Лондон обяви готовност за започне защита на риболовните си води с бойни кораби

На снимката: Борис Джонсън и Урсула фон дер Лайен

Изтичането на времето и приближаването на крайния срок все пак се оказа достатъчен стимул за разумния подход и на 23 декември световните медии пуснаха съобщения, че в преговорите има пробив, а на 24 това бе официално оповестено от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние. От „Даунинг стрийт 10“ потвърдиха новината. Търговското споразумение ще влезе в сила на 1 януари 2020.

Коронавирусът – бъдещето вече не е същото?

През последните месеци на 2019 година от Китай започнаха да идват данни за бавно растящи на брой случаи на ново заболяване, което по симптоми наподобява грип, но е по-смъртоносно и протича по-продължително, като често предизвиква тежки форми на пневмония. Първоначално това бе възприето като поредно издание на респираторно заболяване от сорта на причиняваните от вирусите SARS и MERS, които предизвикаха уплаха, но не и нещо повече преди години и приключиха с няколкостотин смъртни случая.

пазар, Ухан
на снимката: пазарът на Ухан, откъдето тръгна заразата с коронавирус

На 31 декември 2019 офисът на СЗО в Китай бе официално уведомен за новия вид пневмония, резултат от неизвестен причинител, открита в град Ухан, провинция Хубей

На 11-12 януари Китай разпрострони сред учените генома на новия коронавирус, докато случаите в Ухан продължаваха да се множат.

пазар, Ухан
на снимката: пазарът за диви животни на Ухан

До края на януари СЗО обяви състояние на тревога за разпространяването на новото заболяване, а в средата на март – пандемия. По това време Китай бе наложил тежки мерки за ограничаване на заболяването, но то вече бе плъзнало в няколко държави.

В края на февруари случаи на болестта COVID-19, причинявана от новия коронавирус, вече се появяват с високо темпо и извън Китай, като най-потърпевши е Италия. На 8 март правителството в Рим налага тежка карантина на 16 милиона души, а ден по-късно тя е влиза в сила за цялата страна.

На 13 март България обявява извънредно положение заради пандемията. До края на месеца повечето европейски държави вече са наложили тежки ограничителни мерки за прекратяване на разпространението на коронавируса. Швеция е изключение, а в Югоизточна Азия по-мека стратегия предприема Япония. Италия вече има много случаи на заразени и починали.

Италия коронавирус

На 17 март европейските лидери затвориха външните граници на ЕС и шенгенските граници. Борсовите индекси навсякъде спадат заради опасенията от новата пандемия. Прогнозните икономически загуби вече възлизат на трилиони долари.

Отложено е провеждането на Европейското първенство по футбол и Олимпиадата в Япония, както и всякакви други значими спортни събития. Италия вече има хиляди починали от новата болест, положението е тежко още в Белгия, Испания и Франция. Германия успява да задържи заразата с дисциплинирани мерки и има малко жертви в сравнение с останалите.

На 20 март Индия обявява локдаун, а няколко дни по-късно китайците докладват за първи успех – те смятат, че са овладели вътрешното предаване на коронавируса, но въпреки това два дни по-късно временно забраняват влизането на чужденци в страната.

Към 28 март в света има около 500 000 потвърдени случая на болестта, починалите са общо 26 000, а САЩ надминават Китай и Италия по брой заразени с 81 000 случая. Страната има вече и 1 000 смъртни случая.

Словения коронавирус

През април пандемията практически върлува във всички страни, които не са взели строги мерки, като първоизточникът – Китай – вече я овладява все по-категорично. Към Пекин вече има основателни подозрения, че е укрил истинското начало на пандемията по идеологически причини и така е спомогнал за нейното разпространение. Комунистическите власти отричат.

В края на април в света вече има над 2 000 000 доказани заразени, а Великобритания се е включила към най-засегнатите страни и има 20 000 жертви. По това време вече САЩ са най-сериозно засегнатата от коронавируса държава. В края на месеца там има 1 милион заразени от общо 3 милиона в световен мащаб.

Гърция мерки коронавирус

През май, когато страни като България започват да разхлабват с бързо темпо ограничителните мерки, коронавирусът започва да обхваща все повече региони извън Европа, като най-засегнати продължават да са САЩ, но темповете на разпространение на болестта са вече много бързи в Бразилия, Русия, Индия и др.

На 14 май смъртните случаи в света надминаха 300 000.

През лятото европейските страни, временно овладели разпространението на пандемията, преминават към постепенно сваляне на мерките, въпреки предупрежденията на някои специалисти за втора вълна. В световен мащаб коронавирусът продължава да взема „данък смърт“ и на 7 юни жертвите вече са 400 000. На 18 юли те са вече 600 000. На 10 август заразените в света са 20 милиона, а на 22 август починалите преминават границата от 800 000 души. През септември се отчита леко забавяне на темповете на развитие на пандемията, но въпреки това на 29 септември жертвите надхвърлят 1 милион.

болница коронавирус

През октомври започват да се виждат първите признаци на втора вълна от пандемията, като в края на месеца заразените в света достигат 45 милиона. Още на 8 ноември те вече са 50 милиона и в почти всички държави, които не поддържат строги марки, се наблюдава скок на случаите, а малко по-късно – и на смъртността. България вече е надхвърлила много темповете на разпространение на болестта от времето на ограничителните мерки. Ноември ще се превърне в месецът с най-много смъртни случаи за последните 5 години у нас.

През ноември заразените в света надхвърлят 60 милиона, починали са повече от 1 300 000 и втората вълна е вече факт. Повечето страни вече са наложили обратно поне част от ограничителните мерки, като се стремят да избегнат пълно затваряне, за да не задушават икономиката.

Германия коронавирус

Картината не се променя и през декември, като някои държави отново се решават на пълен локдаун.

В края на месеца обаче се случва дългоочакваното събитие – първите одобрени ваксини срещу коронавирус са готови и доставени в САЩ, Канада и страните от ЕС. Русия вече има своя собствена ваксина, с която е започнала ваксинация и ще бъде използвана още и в Аржентина.

На 27 декември почти едновременно започва първа фаза на ваксинацията срещу коронавируса в ЕС, а в САЩ тя вече е в ход, след като президентът Тръмп оказа натиск за получаване на по-бързо одобрение на ваксината на Pfizer/Biontech.

Националните здравни власти в повечето страни обаче предупредиха, че процесът на ваксиниране на населението ще продължи поне до лятото, което означава, че дотогава трябва да се спазват и препоръките за лична дистанция, носене на маски и дезинфекция.

коронавирус, мерки

На 27 декември в света има засечени 80 798 788 случая на заразени с коронавирус, а жертвите на болестта са 1 766 601, с което коронавирусът опроверга всички, които го смятаха за поредния грип и се нареди на второ място по брой на жертвите от пандемия през последните 100 години, отстъпвайки само на Испанския грип от 1918 година. Икономическите щети са изключително мащабни и по всичко личи, че пандемията ще остави траен отпечатък върху живота на хората по целия свят дори и след като премине.

Древният враг отново удари човечеството и повечето здравни системи не бяха готови. Остава да се надяваме, че това няма да се повтори в бъдеще.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!