Четвърт век след подписването на договора от Маастрихт, с който се създава ЕС, дилемата пред страните членски е по-голяма федерализация, или засилване на интеграцията.
Гласове има и в двете посоки, а коя линия ще надделее ще стане ясно през март на срещата на европейските лидери в Рим.
Министър-председателят на белгийския окръг Валония, Пол Магнет ден преди годишнината, направи крайно недружелюбно изказване, с което посочи вратата на източноевропейските страни. „Желателно”е Полша, Унгария, Румъния и България, да последват примера на Великобритания за излизане от ЕС, препоръча той.
„Европа се разпада и Брекзит е първият сигнал за това. Когато сделката с Великобритания приключи, някои страни могат да завидят на британския модел. Мога да си представя, че Брекзит ще бъде последван от Полексит, Хунгърекзит, Румънексит и Булгекзит,” заяви Магнет, цитиран от „Ройтерс“.
Маастрихт беше едновременно триумф и катастрофа за Великобритания и нейното място в ЕС, коментира равносметката „Таймс”. Преди 25 години страната беше основен опонент на голяма част от точките в договора. Въпреки това, Маастрихт е повратна точка за европейската интеграция, но и допринася изключително много за решението на британците да напуснат Общността.
Случаят на страните от Източна Европа обаче е друг. За 10-те години на своето членство в Евросъюза България и Румъния не успяха да се включат в основните механизми на Общността – еврозоната и Шенеген. Останалите две страни, номинирани за „изключване“ от Магнет – Полша и Унгария, пък се радват на частична интеграция – включени са в граничния съюз, но не и в единната валута.
Процесът по изграждане на европейската интеграция се свързва с десните политици и движения (с изключение на Великобритания – там десните по традиция се дънят по темата за евроинтеграцията), a Магнет е социалист, така че позицията му е свързана с политическата му принадлежност.
За разлика от Великобритания, която е една от основателките на обединена Европа, перспективите към нашата страна са свързани както с волята ни да останем в обединена Европа, така и с желанието на останалите страни от ЕС това да продължи. А то до голяма степен зависи от постигането на напредък в критичните области като борбата с корупцията, освобождаване на енергетиката ни от зависимостта от Русия и подобряване на сигурността по границите ни.
Ние имаме шанс да се превърнем в част от процеса на изработване на нов Договор за Европейския съюз, но можем и да продължим да залитаме към Русия.
Подобна заявка трябва да бъде направена още сега, в процеса на подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Между другото във вторник изтече срокът, до който трябваше да изготвим „екшън план“ за подготовка на българското председателство на Съвета на ЕС от началото на 2018-та. Такъв още не сме видели.
