Константин Мишев е известен български журналист, бивш кореспондент на „Свободна Европа“. През 90-те правеше успешни политически кампании като имиджмейкър, включително за Стефан Софиянски, а мисля, че беше намесен и в една успешна президентска кампания. Сега е американец, живее в Ню Йорк и преди време ми беше пратил покана за приятелство във ФБ под енигматичното име Kon Mv.
Не приемам много такива анонимни покани, та я отклоних, а Калин Манолов ми писа, че това е Косьо Мишев и го фейсбукнах, каква хубава българска дума. Оттогава гледам от време на време какво пише. Като се изключи фиксацията върху Местан и ДОСТ като инструмент за противодействие на кремълското влияние, което на мен ми прилича доста на „Умно село“ на покойния Доньо Донев, повечето оценки ми се видят премерени и работещи. Та, в един постинг във ФБ Константин Мишев обясняваше защо донякъде е в състояние да приеме Тръмп. Заради отмяната на „Обамакеър“. Обама, пишеше той, ни убеди, че това е следване на евангелския принцип – Ако имаш две ризи, дай на ближния едната. Ние, казва, средната класа на Америка, се съгласихме, но не цяла риза, а един ръкав. А Обама посегна не само към цялата втора риза, но и към първата. Това обяснява донякъде Тръмповата контрареволюция, но също показва начина на мислене на гръбнака на Америка. Обществото има ясно съзнание, че благата трябва да бъдат споделяни. Но все пак що-годе справедливо, с отчитане на приноса.
Сетих се за тия неща, понеже прочетох информация тия дни. На 46 000 семейства в България са платени по 250 лева еднократна помощ за първокласници. За да получи тази помощ, семейството трябва да докаже, че е бедно. То значи – под 400 лева на човек месечен доход. В България първолаците през последните години са между 60 и 65 000. Значи ¾ от българските семейства са бедни. Много бедни. Или поне са успели да го докажат. Обаче може да има и други изводи. Например, че ¾ или близо до тази пропорция от родените през 2011 са циганета. А бедността на циганите в България не се нуждае от доказване. Но това пък поражда други въпроси. Ама не е това патосът. А че не можем да градим устойчиво общество, ако ¾ от него намират за смислено да направят усилия и да покрият бюрократичните условия, та да вземат едни 250 лева.
Мислех да пиша, че повечето хора около мен никога не биха направили това. Но какво от това. Явно са малцинство. Малцинствена демокрация е имало. Но не и в ХХI век.
А ние си имаме бомба. Цъка ли, цъка.
