В първото за седмицата пленарно заседание депутатите ще гласуват на второ четене промените в Изборния кодекс, предвиждащи връщането на стария праг при преференциалния вот.
С новите текстове отново ще заработят старите правила – 7% праг на парламентарните и местните избори и 5% на изборите за депутати в Европейския парламент.
Във вторник парламентарната правна комисия прие поправките на поправките.
ПАРАДОКСАЛНА СИТУАЦИЯ
След като управляващите направиха закон, който възмути всички и след като президентът му наложи вето, мнозинството в парламента достигна нови висини в законотворчеството.
Депутатите отхвърлиха мотивите на държавния глава, за да му покажат, че неговото вето няма значение, после сами внесоха поправки, подобни на препоръчаните от Румен Радев, след като само месец по-рано бяха гласували точно обратното.
Подобна парадоксална ситуация не е позната в българския законотворчески процес. Днес правната комисия ще приеме поправките на поправките и на практика ще върне старото състояние на закона.
Въпросът, който всички данъкоплатци си задават обаче е „кой ще плати сметката?” Възможно ли е депутатите, които загубиха повече от месец парламентарно време, поправяйки Изборния закон, а в последствие връщайки старото му състояние, да върнат заплатите, които са получили?
САГАТА С ИЗБОРНИЯ ЗАКОН
След 15 часа дебати, почти до полунощ, на 14 февруари, депутатите окончателно приеха промените в Изборния кодекс. Те засягаха както машинното гласуване, така и преференциалния вот.
Според новите текстове, за да може кандидат от партийна листа да измести друг, трябва да има толкова получени преференции, колкото са нужни на един депутат, евродепутат или общински съветник. Тоест, за пренареждане на листата за евродепутати, например, един кандидат трябваше да събере 100 000 гласа.
В новия закон бе прокарана идеята да няма възможност за съдебно обжалване на резултатите. По отношение на машинното гласуване, тогава парламентът реши на европейските избори да се гласува с машини в 3 000 секции. Новите текстове предвиждат пълно въвеждане на машинно гласуване във всички избирателни секции, но фигурират и някои ограничения.
Четири дни по-късно, след широк обществен отзвук, управляващите разбраха, че са допуснали грешка. Премиерът Бойко Борисов събра ръководството на ГЕРБ и решиха, че ще бъде върнато преференциалното гласуване и ако президентът Румен Радев наложи вето, партията ще го подкрепи в тази част на законопроекта.
Междувременно БСП обяви, че напуска парламента, заради начина, по който управляващите за приели закона.
Ветото дойде една седмица по-късно (25 февруари). В мотивите си той посочва, че правото на избор е израз на свободата на мисълта и убежденията, но и реална форма на участие на гражданите в политическия живот.
По отношение на вдигането на прага на преференциите Радев посочи, че те са „утвърден и признат способ, чрез който пропорционалният избор може да стане по-личностен, макар и в границите на подкрепяната партийна листа.“ Според държавния глава „в условията на хронично недоверие към партиите и институциите влиянието и контролът на гражданите върху изборния процес е основен фактор в демократичната държава“.
На 6 март парламентът единодушно отхвърли ветото на президента. Против гласуваха всички присъстващи депутати (БСП отново не дойдоха на работа). След това започна работата по поправките на поправки.
На 13 март правната комисия прие законопроекта на ГЕРБ и отхвърли този на ДПС. ГЕРБ предлага връщане на 7-процентовия праг на преференциите.
На 15 март парламентът разгледа на първо четене новия законопроект на ГЕРБ за промени в Изборния кодекс. „За” връщането на стария праг на преференциите гласуваха 138 народни представители, 1 се въздържа, а „против” нямаше.
Вече месец и половина продължава сагата около Изборния закон, а най-скорошните избори са на 26 май. Дали дотогава парламентът ще приеме нови промени, предстои да разберем.
