Избирателната комисия на Турция нареди прегласуване на кметските избори в Истанбул, които кандидатът на президента Реджеп Ердоган загуби миналия месец.
Откакто мина вота, държавният глава не спира да се оплаква, че победата на опозиционния кандидат е резултат от нередности. Този явно антидемократичен ход – да има избори, докато не спечели правителството – е част от политиката на Ердоган, опитващ се да защити ресурси, налични само за онзи, който управлява Истанбул – Турският бизнес център.
Тук обаче и има друга логика, характерна само за авторитарните популисти.
Политици като Ердоган се отличават с твърденията, че само те наистина представляват хората. Те предполагат, че могат да загубят избори, само когато вотът е бил подправен от либералните елити. В момента в света има много лидери като Ердоган, включително премиерът на Унгария Виктор Орбан и президентът на САЩ Доналд Тръмп.
В интервю миналата седмица, председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси заяви, че се притеснява, че ако президентът Тръмп загуби изборите през 2020г., също както Ердоган, може да не признае тяхната легитимност. Пелоси има основателна причина да се притеснява.
Противно на общоприетата мъдрост, популистите не се отличават само, защото критикуват елитите. Няма нищо лошо в критиката на силните; всъщност, често това е здравословно за една демокрация. Специфичното за популистите е твърдението, че те са единствените, които представляват онези, които често наричат „истински хора”.
Изводът е не само, че всички други претенденти за власт са корумпирани или няма легитимност, но и че гражданите, които не подкрепят популистите не принадлежат наистина към народа. Както Ердоган изтъкна през 2014г., когато се позова на себе си и партията си, „Ние сме хората.” После се обърна към други кандидати и заплашително постави въпроса: „Кои сте вие?”
По тази логика, ако само популистите представляват мнозинството, тогава, по дефиниция, те винаги трябва да печелят изборите.
Когато популистите не успеят при гласуванията, е наложително да предложат обяснение, което не може да се сведе до онова, което обикновено биха казали другите политици – че са прави, че опонентите им грешат и че следващият път ще се опитат да убедят гражданите.
Вместо това, популистите често казват, че те имат работа не с „тихо” мнозинство, а със заглушено. Някои намекват, че трябва да се извършват манипулации зад кулисите, за да помогнат на хората да изберат единствените си истински представители – популистите и започват да обвиняват в измами опонентите си.
През 2016г. Тръмп с недоволство отговори на въпроса дали ще приеме победата на Хилъри Клинтън. „Ще ви кажа като стане”, каза тогава той. Разбира се, публиката му знае идеално значението на думите му.,
70% от поддръжниците на Тръмп вярват, че ако кандидат на Демократическата партия бъде обявен за победител, гласуването сигурно е било подправено.
Това е лоша новина за демокрацията. Не, защото гражданите трябва сляпо да приемат всички резултати, а защото популистите систематично сеят недоверие към съществуващите институции. Крайнодясната популистка партия в Германия „Алтернатива за Германия” от години обвинява наблюдателите на изборите, намеквайки, че в избирателните секции има сериозни проблеми, без да уточнява какви.
Налице са съществени разлики между онзи, който критикува една избирателна система заради манипулирането на избирателните райони, влиянието на „тъмните пари” или всеки друг емпирично проверим фактор, и популистът, който е загубил и чиято единствена жалба е: „Сигурно има нещо гнило щом съм загубил.”
Дори, когато самите авторитарни популисти са управлявали с години (и по всяка вероятност са нагласили системата в своя полза), те нямат никакви проблеми да намерят причини, поради които да оспорят изборите.
Противно на наивните възгледи, че щом веднъж са били на власт, популистите ще спрат да критикуват „статуквото” (защото самите те са статуквото), те винаги си намират повод да обвинят „сенчестите международни елити” или други мощни външни лица, които са „манипулирали резултата”.
Това е малко по-лесно в страни като Унгария и Турция, отколкото в САЩ. Но дори и тук, Тръмп, по време на последните президентски избори, вече експериментира с реклама, която изобразява „глобалните социални интереси” (между другото, всички те бяха свързани с евреи) като зли сили, които стоят зад кампанията на Клинтън.
Е, може ли да се направи нещо? Един очевиден път напред е да се победят популистите с такова огромно мнозинство, че обвиненията в измама да изглеждат твърде пресилени. Другият е да се включат още по-внимателно международни наблюдатели, макар че, това не е гаранция, че популистите ще приемат резултата.
По-цинично, но уви – по-необходимо решение е да се предложи на загубилите популисти достоен изход, така че да не загубят всичко, ако загубят вота.
Очевидно е, че при клептократите поражението на изборите създава опасна екзистенциална ситуация – избор между президентския дом и затвора.
