157 593. Това е броят на осъдените на смърт от военен съд и разстреляни съветски войници през четирите години на Втората световна война, припомня обширен материал на изследователя Павел Гутионов в „Новое время“ в деня на годишнината от края на войната.
Общият брой на осъдените на смърт е 284 344, като част от присъдите не са изпълнени. Спомените на очевидци за наказателните отряди и комунистическите репресии сред собствената армия биват прикривани до смъртта на Сталин, но след това стават все по-откровени. Общо съветските военни трибунали издават осъдителни присъди на стряскащ брой хора – 2 533 000.
153 593 разстреляни могат да изпълнят личния състав на около 15 дивизии, а числото на осъдените от трибуналите общо 2 530 663 души не включва работата на съдилищата от общата юрисдикция, на специалните съвети на НКВД и действащите извън съдебните решения отряди на СМЕРШ, т.нар. „заградителни отряди“ /тилови отряди, които разстрелват по бързата процедура дезертьорите от фронтовата линия/ и различните части за поддържане на реда в армията. А в сила е била и страховитата заповед N270 от 16 август 1941 година, според която „командирите и политработниците, които по време на бой премахват от себе си отличителните знаци и дезертират в тила или се предават на врага, да се считат за зловредни дезертьори, чийто семейства подлежат на арест като семейства на предатели на Родината“. Тя задължава офицерите да разстрелват на място подобни дезертьори от началническия състав, а военнослужещите, независимо от ранга си, били длъжни да изискват от началниците си да се бият докрай дори в обкръжение. В случай на опит да се предадат, нарушителите трябвало да бъдат унищожавани „с всички наземни и въздушни средства, а семействата им – лишавани от държавна помощ“. Мащабите, в които гражданите са били засегнати от тази безумна заповед, и до днес не са изяснени.
Репресиите не подминават и висшето военно ръководство, като от 458 загинали през войната съветски генерали и адмирали, 45 са разстреляни и 6 умират в затвора, което прави 12%! Общият брой на репресираните най-висши военни е 90.
Посочените данни са от официални източници и различни изследователи от 90-те години на ХХ век. Те напомнят, че значителна част от документацията на воинските части е изгубена или унищожена, особено в първите години на войната, и поставят под въпрос коректността на разкритата от военната прокуратура и съдилища информация. С други думи – числата може и да са по-големи.
Броят на разстреляните е ужасяващ, особено в сравнение с другите държави-участнички във войната и с известното за Русия през Първата световна война.
Брой изпълнени смъртни наказания по фронтовете на Втората световна война:
- Царска Русия – 3087 през Първата световна война;
- СССР – 157 593;
- САЩ – 146;
- Франция – 102;
- Великобритания – 40;
- Нацистка Германия – 7 810.
От осъдените 2,5 милиона за войнски престъпления са дадени присъди на 792 192 души, за общоуглавни престъпления – 1 266 483 и за контрареволюция – 471 988.
Направо изглежда немислимо обезвреждането на половин милион контрареволюционери в онези условия, но трябва да се има предвид, че са страдали и хора, които са казвали в приятелски кръг например „все пак „месер“-ът на фрицовете е добър самолет, мамка му!“, както и такива, които са сложили немска листовка в джоба си за тоалетна употреба.
Работата е взела такива размери, че през ноември 1942 година началникът на Главно управление на военните съдилища, съдебния нарком и главния военен прокурор на Червената армия били принудени да издадат съвместната директива „За неоснователното възбуждане на дела и осъждане на военнослужещи при намиране на фашистки листовки, когато не е открита злонамереност у лицата, в които са намерени листовките“.
В контраст с истерията на съветските военни съдилища авторът Павел Гутионов посочва, че за 5 години война /част от които на два фронта/ във Вермахта на Нацистка Германия са изпълнени 7 810 смъртни присъди. Наистина ли Черевената армия е толкава по-недисциплинирана от останалите, пита той? Авторът подчертава, че оценката на статистическите данни не е еднозначна и трябва да бъде избистрена, защото или наказателните органи, използвайки невиждан във военната история терор, са успели да осигурят победа за армия, която не е желаела да защити Родината, и затова им се дължи благодарност, или войната е спечелена въпреки тяхното старание.
Според Гутионов злобният, лъжлив и безчовечен режим просто не знае друг способ да се бори за съществуването си.
Сталин е назовал цифрата на човешките загуби на СССР през войната – 7 милиона, без много да му придиря. Хрушчов я повиши до 20. При Горбачов тя порасна до 27… а преди две години на изслушване в Държавната дума се чу нова, зашеметяваща цифра – 42 милиона.
Нормалното човешко съзнание не е способно да възприеме това.
