Министърът на правосъдието Данаил Кирилов каза, че предлаганите от него промени в Наказателно процесуалния кодекс, предвиждащи механизми за разследвания срещу „тримата големи” в съдебната власт, отговарят на препоръките от механизма за сътрудничество и проверка на ЕС.
„С проекта се цели да се създаде работещ модел, който да гарантира ефективно наказателно производство срещу т.нар. тримата големи, така че служебното им положение да не възпрепятства реализирането на наказателна отговорност, когато има данни, че те са извършили умишлени престъпления от общ характер“, заяви Кирилов и добави, че амбицията на страната ни е да отговори на всички препоръки от докладите на ЕК и това е дало повод да преодолеем предварителния ни страх да извадим този въпрос на дебат.
Кирилов каза още, че вече има взаимодействие между изпълнителната и законодателна власт, както и, че министерството вече представя доклад за изпълнение на решенията, което е нов вид механизъм за взаимодействие.
„Важно е да покажем пред партньорите си висок стандарт и сериозност на вътрешния режим за готовност да се изпълняват тези решения, защото искаме да бъдем пълноправен член в ЕС и се надяваме нашите партньори да ни зачитат за такъв“, каза в заключение правосъдният ни министър.
Кирилов присъства на кръгла маса, посветена на изпълнението на решенията в групата дела С.З. и Колев, засягаща систематичния проблем за неефективното наказателно производство в България и липсата на гаранции за независимост на наказателно разследване срещу главния прокурор.
„Изпълнението на решенията изисква съвместни усилия и добре съгласувани действия между представителите на изпълнителната, съдебната и законодателната власт. През месец март комитетът на министрите към съвета на Европа прие решение по изпълнението на решението на ЕСПЧ обединени в групите С. З. и Колеви, които стоят от много години и, въпреки че е постигнат определен напредък все още се очакват конкретни мерки в някои особено важни области“, подчерта Кирилов.
Решенията на Европейския съд по правата на човека са приоритети на България през последните години. Това е основна предпоставка за недопускане на бъдещи нарушения, но и ефективна гаранция за основните права на човека, каза още министърът.
На 14 юни Кирилов представи промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) относно процедура за временно отстраняване и предсрочно прекратяване на правомощията на т.нар. „трима големи” в съдебната власт – председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и главния прокурор (ГП).
Десет неправителствени организации вече се обявиха против промените, защото според тях законовите изменения могат да се използват срещу съдиите, но не и срещу шефа на държавното обвинение.
Припомняме, че още в началото на своя мандат правосъдният министър Данаил Кирилов каза, че основен приоритет за него ще е създаването на нов механизъм за предсрочно прекратяване на мандата на „тримата големи“ в съдебната власт – главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). По думите му това искала Европейската комисия, за да прекрати мониторинга върху България. Няколко седмици по-късно обаче Кирилов каза, че не ставало дума за прекратяване на мандатите им, а за временното им отстраняване, ако бъдат привлечени като обвиняеми.
В докладите на ЕК по мониторинга за правосъдието обаче, които са общественодостъпни, не пише нищо подобно. Действията на правосъдното министерство са в опит да бъде убедена ЕК, че България вече не трябва да е под мониторингов контрол. В предходния доклад беше записано, че един от основните проблеми на българското наказателно правосъдие е „липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор“.
