Европейският парламент, Комисията и Съвета гласуваха промените в пакета „Мобилност“ във вариант, който не удовлетворява официалната българска позиция по горещия проблем и откъм родните политици, загрижени за сектора, се понесе плач и скърцане със зъби. Интересното е, че като че ли старите мантри за катастрофата на българския превозвачески бизнес бяха разредени с нови, странно изглеждащи критики към пакета, като тази колко по-малко „зелен“ става той, ако остане изискването камионите да се връщат в базите си поне веднъж на 8 седмици. Чак транспортния министър Желязков изрази загриженост за бъдещето на европейската „Зелена сделка“ при новите положения, явно заради допълнителните газови емисии, които ще излъчат връщащите се в родните си страни камиони. Или поне така изглежда, защото друга връзка между двете теми не се вижда без специална оптика.
От много месеци всички ние чуваме позицията на българските превозвачи, която е остро против Пакета, но ако се замислим кой я изразява, ще видим, че тя всъщност е позиция на работодателите в бранша, масово лансирана от политиците. Да, имаше и протести на шофьори, но всички знаем, че в България да се вдигнат подчинените на протест, антипротест, гласуване или някаква друга акция не е никак трудно. Така че в цялата врява чухме, че секторът ще се срине, че ще има фалити, че ще има загуба на работни места, че не се знае как ще се прилагат наредбите, че няма подготвени хора с френски и немски, които да правят резервации на шофьорите, че щели да им ограбват камионите и още много и много прокоби, само не чухме автентичното мнение на самите шофьори.
За последното не остана и медийно място, защото, с малки изключения, повечето ни политици от всякакъв цвят, пол и възраст, се емнаха да срутват Пакета за мобилност и издигнаха борбата до ранг на национална кауза. Дюшеш им дойде на иначе уж лютите врагове като ГЕРБ и БСП, да си докарат имидж на националноотговорни сили, като се обединят около спасяването на българския превозвачески бизнес и си напишат тлъсти червени точки пред част от избирателите на гърба на ЕС. Вижте ни, че се борим за националния интерес. Ама нали има шарани – кълват…
Обективно погледнато обаче нещата не стоят, както ни ги обясняват, а именно като подмолен опит да се изместят източноевропейците от пазарния им дял в транспорта. Такъв ефект не е напълно изключен, но както и да ги гледаме, решенията за условията на работа на шофьорите имат характер на чисто социални придобивки за шофьорите. Кой нормален човек не иска да спи през почивните си дни в хотел, вместо в шофьорската кабина? Колко пъти, впрочем, нашите евродепутати и политици, дето рипат срещу Пакета, са спали на такова място, та искат да запазят за българските шофьори „правото“ да живеят като чергари? Обаче на чужд гръб и сто тояги са малко.
Истината е, че Пакетът осигурява някакви допълнителни удобства за шофьорите, а проблемът на родния бизнес е, че ще трябва да ги плати. А това му идвало много.
Хубаво, ама откак се помня, а то вече не е малко време, не само в този бранш, а и в повечето други на родния бизнес всички нововъведения на социални придобивки за работниците предизвикват изправяне на нокти. Минималната заплата винаги е висока, социалните осигуровки – също, медицинските – да не говорим и т. н. И винаги бизнесът е заплашен от фалити. И винаги не става така. Всъщност някой може ли да отговори на въпроса кога българският бизнес, който усвоява в поръчки и няколко допълнителни милиарда евро от фондовете на ЕС годишно, ще може да дава нормални заплати, осигуровки и работни места? Ама желателно е да стане в тоя живот…
Всъщност нещата, за съжаление, май опират до нещо съвсем различно и много по-дълбоко, от геополитически характер. Откакто сме членове на ЕС икономиката бавно се подобрява, въпреки зловещите пророци, които казваха, че тя не може да издържи на системата от правила и стандарти на блока. А това не удовлетворява враговете на евроатлантическата ориентация на България и те все по-активно подлагат на атака което и да е правило, стандарт или директива, идваща от Брюксел, като го изкарват вредно. Да, много хора трябва да променят живота си в новите условия, и ретроградните сили в българското общество не пропускат шанса да хвърлят вината на „лошия Брюксел“.
Примери за това – колкото щеш и от всякакъв мащаб. Акцизът върху домашния алкохол например предизвика смешен плач, както и много други стандарти, свързани с хигиена, контрол над храни и т. н., които биваха обявявани за безумни. И там целта уж беше да се убие българския бизнес. А че този бизнес няма да може да продава в богатата Европа, ако не спазва стандартите – нито дума. С Истанбулската конвенция пък Лошата Европа цели да ни напълни с педерасти и лесбийки и да разбие иначе неразрушимото консервативно православно българско семейство. В „джендърския“ дебат се загуби само темата дали въпросната конвенция допринася за справяне с домашното насилие и за спазването на правата на жените – най-важната тема. Резултат? 33 загинали жени от домашно насилие през последната година, гей-парадът пак си се провежда, а въпросното семейство пак е недостатъчно, за да преодолее демографската криза.
Пакетът „Мобилност“ се радва на същото отношение. Той идва пак като заплаха от Запад, сега за един цял икономически сектор, и пак цели да доразбие България, която си остава исторически изнасилена от западняците – от Средновековието, та досега. Това е комплексарската концепция, с утвърждаването на която се цели и укрепване на евроскептицизма.
Истерията покрай пакет „Мобилност“ е не само инспирирана от чисто печалбарство /тук въпросите са към „лявата“ БСП, за която е логично да има „по-лява“ позиция по казуса/, но и е пореден епизод в обслужването на подмолни източни интереси, които мило и драго дават да отделят България от европейското семейство. Първо в умовете на хората, пък ако може, в един далечен ден – и формално.
Ако това стане, шофьорите ще спят в камионите си на воля. А за останалите къде ще спят – не ми се мисли. Който се интересува – да види как се живее извън ЕС и къде е по-добре за обикновените хора, не само за евродепутатите им.
Евродепутатите не ги мислете, те в кабините няма да спят.