Малко промени в българското законодателство следва да се правят с внесени текстове от депутати между първо и второ четене, какъвто беше случаят с измененията на Закона за Българската народна банка. Това е урок, който политическият елит в България трябваше отдавна да е научил, да не говорим, че тази практика нарушава самия законодателен процес уреден в Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Бурните коментари за валутния борд през последните дни са резултат именно от опита за бърза и непрозрачна промяна, която, макар и техническа по своя характер, все пак касае българския лев и не може да бъде подценявана.
Българският лев е „вързан“ за еврото при курс от 1.95583 лева за едно евро. Този курс е резултат от чл.29 ал.1 от закона за БНБ, където е записано, че официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка и чл. 29 ал. 2, където пише, че курсът по ал. 1 се умножава по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Никой не е предлагал тези два текста да се променят. Няма отмяна на борда, няма и промяна на курса спрямо еврото.
Предложението в парламента е да се създаде нова алинея в чл. 29 (ал. 3), която гласи, че считано от датата на участие на България в Механизма на обменни курсове (ERM II) официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между лева и еврото, договорен с всички страни в еврозоната, Дания и Европейската централна банка, при присъединяването на страната към ERM II. Този текст стъпва на официалната процедура за членство в ERM II, която е приета с Резолюция на Европейския съвет от далечната 1997 г. Всички страни, които са минали през валутния механизъм,в т.ч. Естония и Литва, които също бяха във валутен борд, са го направили по тази процедура. Без подобен текст в закона за БНБ, нямаме правно основание да сме в ERM II.
Отпада ли валутният борд при членството на страната в ERM II?
Категорично не. Официалната позиция на ЕЦБ от далечната 2003 г. е, че страни, които имат валутен борд, могат да поемат едностранен ангажимент да запазят своя валутен борд в рамките на членството си в ERM II. Точно така направиха Естония (виж тук) и Литва (виж тук). Така ще направи и България, като поддържа нулево отклонение от своя фиксиран курс. Поемането на едностранен ангажимент за запазване на валутния борд е ясно разписано в съвместното писмо от министъра на финансите и управителя на БНБ за намеренията на страната да кандидатства във ERM II. Това писмо беше изпратено на 29 юни 2018 г. и с него на практика се стартира планът за действие по присъединяване към ERM II. В рамките на една година поетите ангажименти бяха изпълнени, в т.ч. прегледа от ЕЦБ на качеството на активите на шест банки, което всъщност дава основания да очакваме зелена светлина за ERM II.
Валутния борд остава, но какво се случва с преговорите за курса?
Това изглежда е централният въпрос. След като членството в ERM II предполага преговори и взаимно съгласие за централния курс между еврото и лева, то възможно ли е да договорим друг курс? Макар на теория това да е възможно, практически шансовете са минимални. Курсът от 1.95583 лева за едно евро е догма в България. Целият ни път към еврозоната се основава на схващането, че курсът ще остане непроменен. Това е разписано в Споразумение между Министерски съвет и БНБ за въвеждане на еврото в България още по времето на Милен Велчев. Така е дефинирана и стратегията на БНБ от 2007 г. за потенциалното участие на българският лев в ERM II.
Всички усилия от последните години стъпват на този прост факт – влизаме само при курс от 1.95583 лева за едно евро. Това беше многократно потвърдено от БНБ и Министерство на финансите. Естония и Литва бяха в сходна ситуация и запазиха своите фиксирани курсове непроменени при влизането си в ERM II през 2004 г. Поддържаха ги и до приемане на еврото съответно през 2011 г. и 2015 г. Когато валутният борд работи, няма причина някой насила да сменя курса. А валутният борд в България работи и това е доказано през годините.
През последните дни дискусията се насочи и към вариантите за потвърждаване на мандата на правителството и БНБ за поддържане на курса и осигуряване на законодателна или парламентарна защита от евентуални промени. Лесното решение е да се запише в закона, че България не може да приеме друг курс по време на членството си. Това дава най-високата възможна гаранция, но е най-вероятно неприемливо за ЕЦБ. Ако приемем подобен текст, който се окаже неприемлив за ЕЦБ, всякакви възможности за продължаване на пътя към еврозоната на практика приключват. Това би обезсмислило всички усилия от последната година и половина.
Решението на политическите сили беше допълнителната гаранция да не се разписва в закона, а да е под формата на решение на парламента – вече гласувано, което дава ясен мандат за поддържане на курса и забранява на страната да участва в ERM II при курс, различен от 1.95583 лева за едно евро. Това гарантира, че курсът не може да бъде променян без санкцията на парламента. Остава единствено въпросът дали това решение е приемливо за ЕЦБ? Вече беше публикувано положителното становище на ЕЦБ за законодателната промяна в чл. 29 на закона за БНБ. Ако приемем, че последното решение на Народното събрание касае не законодателната рамка, а просто мандата за преговори и неотстъпване от курса, то има възможност да продължим напред с тази рамка.
Важно е да отбележим и някои детайли по самата процедура на влизане в ERM II, тъй като най-вероятно и тя ще предизвика коментари. Самата процедура е тайна, тъй като фиксирането на курс – особено за страни, които не са във валутен борд, има огромно влияние на финансовите пазари. Цялата процедура е тридневна – в даден петък, след затваряне на финансовите пазари, финансовият министър и управителят на БНБ изпращат искането за присъединяване към ERM II, решението от всички страни по процеса, в т.ч. ЕЦБ, се взема в събота, и в неделя се обявява с прессъобщение на ЕЦБ. С други думи, много е възможно в дадена неделя през месец април да прочетем в съобщение на ЕЦБ, както безспорно и на финансово министерство и БНБ, че българският лев вече е част от ERM II. Няма да има последващи стъпки – вече ще е факт, затова и всякакви законодателни промени в този процес се правят предварително.
Заб: Статията е публикувана от ИПИ, заглавието е на „Дебати.бг“.
