Коронавирусната пандемия силно раздели българското общество. И както някои политолози казаха, образуваха се две „партии” – на Мангъров и на Мутафчийски.
Инфекционистът доц. Мангъров спокойно обяснява от началото на пандемията, че вирусът SARS-CoV-2 е най-опасен за хората с хронични заболявания, а 95% от населението ще го изкара, без дори да разбере. Той не отрича необходимостта от това рисковите групи да бъдат изолирани, но е против цялата държава да се блокира.
Професорът по хирургия, директор на ВМА и председател на Националния оперативен щаб за коронавируса – Венцислав Мутафчийски пък беше човекът, който каза, че „яко ще се мре”. Щабът, под неговото ръководство, предлага на правителството рестриктивните мерки, сред които бяха КПП-та на входовете на градовете, националната карантина и какво ли още не.
Често двамата влизаха в задочни спорове:
„Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат! Ей, ще видиш! Вие насъсквате и говорите небивалици по медиите. Абсолютно – небивалици. До такава степен, че направо… Медиите, вие включително и с вашите сега упорити въпроси, които говорим – за пробойни в системата. Системата, която реши всичките проблеми, които се явиха на базата на други неща! Говорите глупости. Обезценявате толкова труд. Няма пробойна в системата”, каза Мутафчийски.
А Мангъров:
„Няма да се окаже прав проф. Мутафчийски с неговата мрачна прогноза. Не е едно и също, ако направиш 100 теста и откриеш 20 заразени, и да направиш 1000 теста и откриеш 40 заразени. Кога положението е по-тежко? Когато се дават абсолютни стойности, те не могат да бъдат сравнявани, сравняват се, когато са в проценти, но това не се прави. Тази епидемия си тлее и ще се върти, докато не се мине през съответната критична маса от населението”, казва Мангъров.
И единият, и другият имат своето основание да твърдят едно или друго нещо. Респективно и единият, и другият си имат „електорат”.
Само че, Мангъров се оказа като „трън в очите” на своите колеги, най-вече със своята директност и непреклонност.
И това му навлече гнева на неговите колеги. Вчера, около 200 лекари от цялата страна, изпратиха писмо до Българския лекарски съюз, с искане доц. Мангъров да бъде санкциониран, понеже имал „неколегиално, неетично и недопустимо поведение”. Гневът им се възбуди заради думите на доц. Мангъров, че след двойното увеличение цените на клиничните пътеки за коронавирус, болниците ще започнат да приемат повече хора, понеже им трябват пари.
„Трябва да ви кажа, че сега, когато се вдигнаха цените на клиничната пътека за COVID, със сигурност броят на хората, които ще бъдат приемани в болници ще се увеличи. Защото това са хора, които ще носят доходи на болниците, особено, ако не са тежко болни и нямат симптоми. Колкото повече, толкова повече”, каза в интервю за ДЕБАТИ.БГ доц. МАНГЪРОВ в неделя.
И голяма част от българското население видя в тези думи истина, съдейки по предходни опити на някои болници да точат Здравната каса през клиничните пътеки.
Нужен ли е плурализъм на мненията в една демократична държава?
Досега доц. Мангъров е давал стотици интервюта и е изказвал своето мнение. Инфекционистът, за разлика от председателят на НОЩ, обаче не се радваше на толкова голям медиен интерес. Спомняте си, че повече от 100 дни брифингите на Щаба (сутрешни, вечерни, извънредни) бяха пряко излъчвани по абсолютно всички телевизии. А Мангъров се появяваше спорадично в една или друга медия, която търсеше и другата гледна точка. Съгласете се, че в 21 век, в държава от Европейския съюз, в демократична Република, е абсолютно нормално, ако не и задължително, да има плурализъм на мненията. Абсолютно задължително е да има различни гледни точки, различни експерти и не всички да се съгласяват с НОЩ.
И още повече – доц. Мангъров, за разлика от „актьорите” от Щаба, е инфекционист, а коронавирусът е инфекциозно заболяване. Тоест, неговото мнение е не по-малко миродавно от това на коремния хирург проф. Мутафчийски (чиято експертиза в областта на хирургията никой не оспорва).
Буди недоумение у хората обаче защо колегите на доц. Мангъров се оплакаха от неговата колегиалност? Защо сега? Защо не писаха писмо до БЛС, когато призоваваше за отпускане на мерките, а ясно ги заболя повече, когато доц. Мангъров каза в прав текст всичко, което и голяма част от българското общество си мисли?
Редно ли е хората с различно мнение да бъдат атакувани и репресирани в едно демократично общество?
