Има ли живот след смъртта? Какво казват учените?

Световноизвестен лекар разкри пред света как се чувства човек, докато умира, и каза, че процесът е „мирен“ и „приятен“. Д-р Сам Парния, директор на интензивното отделение и реанимацията в NYU Langone School of Medicine, Ню Йорк сити, каза утешително, че става дума за „много комфортен“ процес, съобщава „Експрес“.

Докторът разкри, че хора на границата на смъртта описват, че понякога са срещали починали роднини, но предупреди, че това все още не е доказателство за задгробен живот.

„Смъртта е процес, а не момент на черно и бяло – заяви той в телевизионна изява относно физиологичните процеси – крайният резултат е извеждане на кислорода, който постъпва в мозъка, когато се намираме пред смъртта, и това  е причина мозъчните ни връзки да се прекъснат, което ни праща в безсъзнание за околния свят. Когато сърцето спре, жизнените процеси се прекъсват, защото няма кръв, който да достига до мозъка, бъбреците и черния дроб. Ние ставаме безжизнени и неподвижни и това е времето, в което обикновено лекарите определят час на смъртта.“

Специалистът, който има зад гърба си няколко проучвания по темата за смъртта, каза, че там има умствен процес, заради който оцелелите на прага на смъртта я очакват отново без притеснение. Д-р Парниа, който върнал хиляди пациенти на ръба на смъртта към живот, уточни:

„Когато умираме, усещането в огромното мнозинство от случаите  не е неприятно. За тези от нас, които умират нормално, дори и да сме имали болки преди смъртта, процесът на умиране е много комфортен, той е кротък, мирен. Хората описват усещане за яснота, топлина и приветстваща светлина, която привлича хората към себе си. Описват още усещане за присъствие на починалите си роднини, сякаш са дошли да ги поздравят. В много случаи пациентите казват, че не им се е искало да се връщат към живота. Било е много приятно – като магнит, който неудържимо  ги привлича и не им се е искало да се връщат назад.“

Много хора освен това описвали усещане, че се отделят от самите себе си и наблюдават лекарите и сестрите, които работят над тялото им.

Д-р Парниа обаче заяви, че тези реакции си имат и научни обяснения, като подчерта, че виждането на други хора не е доказателство за съществуването на задгробния живот. По думите му е по-вероятно да става дума за самосканиране на мозъка като техника за оцеляване.

По думите на реаниматора „смъртта не е нужно повече да бъде ограничавана само до областите на религията и философията, но може да бъде изследвана и чрез науката“.