Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1973 г. работи в списание „Съвременник“, като понастоящем е главен редактор там.
Владимир Зарев е автор на 18 книги, между които „Чудовището“, трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, култовият роман „Разруха“, романите „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия.
Г-н Зарев, какво е Вашето пожелание за Нова година?
Празници ни вдъхват оптимизъм и вяра в човешкото, защото духовното в крайна сметка ще победи. На празниците се събираме не само около масата, но и около чувството на обич. Нека новата година да е по-здрава, да е по-щедра и по-щастлива за всеки.
Как оценявате изминалата година?
Това беше трудна и сложна година. Изпълнена с много препятствия и най-вече с насилие в няколко форми. Първо – насилието на страха – страхът, че някой от нашите близки може да се разболее. Този страх е съвсем естествен и обезпокояващ. Второто е насилието на неизвестността, защото нищо около тази болест не е ясно. Тя не се лекува, казвам го от собствен опит, защото аз също прекарах COVID-19 и беше доста трудно. Тя е непредвидима и не е известно кога ще си отиде и дали ще си отиде изобщо или оттук насетне, тя ще споделя живота на човечеството. Другото насилие е това на несвободата. Винаги съм твърдял, че свободата е форма на различие. Колкото е по-различен един човек, толкова е по-свободен. Тази пандемия ни отне възможността да бъдем различни.
За първи път в живота на моето поколение – нещо ужасяващо и тревожно сполетява не само отделния човек, но и цялото човечество. Това е нещо като световна война, в която всички ние сме въвлечени. И никой не знае тази война с какъв резултат ще завърши.
Другото насилие, което е изключително важно е насилието на принудителното докарано равенство. Това равенство го познаваме от социализма, като и от романа на Оруел. Равенството, което е дошло при нас чрез насилие е форма на безличие и посредственост. Тази посредственост човек я чувства неосъзнато, но тя влияе изключително силно върху психологическото състояние на всеки от нас. Тази година някак творчески я пропуснах и не успях да осъществя плановете си.
Какво е посланието, което тя ни остави?
Мисля, че България, като и цялото човечество, не разчете правилно това помитащо влияние, което оказа върху нас пандемията. Все си мисля, че това е някакъв опит да се напомни на човека, че той трябва да изостави своя егоизъм и краен материализъм. Съвременният човек трябва да притежава няколко качества – да бъде под средно интелигентен и да консумира. Тази пандемия трябва да ни напомни, че имаме много изместена ценностна система и трябва да се върнат някои много важни неща. Най-ценното нещо, което притежаваме е здравето и животът. Че щастието е нещо много по-сложно и богато от парите и успеха. То съдържа в себе си здравето и хармонията с другите и със себе си. Освен това съдържа и любовта. Много е важно човек да бъде обичан и да може той да обича. Съдържа и трайните духовни неща и ние трябва да се върнем към тях, ако искаме да ги възстановим. Да върнем като висока ценност любовта между хората. Аз винаги съм изказвал тази мисъл, е човешкият разум е „ракът в природата”. Той е туморът в природата, защото в своята алчност човешкият разум, хората унищожават средата, която ги е създала. Ние унищожаваме околната среда, унищожаваме нормалната и истинската ценността система и това няма да доведе до добър край.
Културата беше почти блокирана. Какво отражение ще има това в дългосрочен план върху творците и цялото общество?
На културата тази година не се отрази никак добре. Най-вече в икономическо отношение. Според моя издател от изд. Хермес, продажбите на книги са спаднали с около 40%. Цялата творческа интелигенция е икономически потисната. Но тя е засегната особено и в последните 30 години. Изкуството сякаш не се цени. То е в „задния двор” на общественото внимание и не се заплаща достойно. Най-важното е, че ако тази пандемия продължи дълго време, това наистина ще засегне всеки един от нас. Има опасност да отвикнем от култура. Хората четат по-малко книги, духовността падна, не се посещават масово културни събития. Тези, които се завърнаха към книгите, по-скоро преоткриха старите книги, отколкото да купуват нови. А тези, които нямат книги вкъщи, съвсем отвикват да купуват. Като чели човек се отказва най-лесно именно от този вид високи, духовни забавления.
Какви са вашите творчески планове през новата година?
Имам една огромна мечта, към която съм се насочил от една седмица. Имам огромно желание да напиша нов роман и дано той да стане един от най-хубавите ми. Той ще е роман за пандемията, за това по какъв начин тя въздейства психологически и променя хора и за исихазма. Това е духовно учение от 13-ти, началото на 14-ти век и за фераро-флорентинската уния. Тя става пред 1437-ма година. Във Флоренция се събират цариградският патриарх, папата и почти всички кардинали. Това е последният опит да се примирят православието и католицизма. Драматичен и важен опит. Тези неща на пръв поглед изглеждат несъвместими, но по някакъв начин аз ще се опитам да ги обвържа в едно общо послание да сдържат общи и важни човешки смисли.
