Красимир Стоянов е алпинист, инструктор по планинско спасяване и бивш директор на Планинската спасителна служба. Той е един от основателите на фрийрайда в България. Сред по-големите му изкачвания са връх Ленин в Памир (7134м), Маккинли в Аляска (6533), Айлан пик в Хималаите (6189м) и Фуджияма /зимно изкачване/ в Япония (3772м). Красимир Стоянов е сред експертите, които са често търсени, когато се дискутират проблемите на въздушната медицинска помощ у нас и нуждата от медицински хеликоптер. Участвал е в редица дискусии по темата, организирани от различни институции.
Г-н Стоянов, здравният министър заяви, че до дни ще стартира поръчка за закупуване на медицински хеликоптер Можем ли да кажем, че това е краят на сагата с липсата на такава машина у нас?
Да, но има доста други неща, които според мен са по-важни. Това, което в момента се казва на обществото не е начинът, по който трябва да се върви. Може би е по-добре здравният министър, който и да е той, да съобщи за визията, по която ще се изгради система за спешна помощ от въздуха. Това е основополагащо, за да може гражданите да видят, че има визия и перспектива за прилагане на спешна помощ във всички райони на страната. Тъй като една машина няма да свърши никаква работа. Да, тя ще потуши може би разговорите по темата, но в никакъв случай няма да е е ефективно.
Да не говорим за това, че процедурата ще отнеме доста време. След което поръчката, изборът на изпълнител и не дай си Боже да има обжалване това ще се протака във времето. Хипотетично към днешна дата минимум след година и половина може да говорим за наличие на специална машина за въздушна помощ.
Казвате, че няма визия. А има ли бази, които да се ползват за транспортиране на пострадали, има ли екипи?
Има един регламент 965 на Европейската комисия от 2012-та година, който доста точно определя начина, по който трябва да се извършват този тип дейности. Основополагащото в подобен тип ситуации, свързани с въздушна хеликоптерна помощ, минават през изграждане на въздушен оператор. Той трябва да стопанисва и да експлоатира машините. Следват и много други въпроси, свързани с обучение на персонал, даване на дежурства. Стигаме до площадки в големи болници, където има спешно отделение, което адекватно може да реагира при транспортиране на пациент в тежко състояние. Освен това една машина ще бъде позиционирана вероятно в София, но България не е само София.
Ние многократно правихме анализи, които сме предоставили и на Министерство на здравеопазването.Те показват, че минимум 4-5 бази могат да покрият България. Трябва да се спазва и правилото на „златния час” т.е в рамките на един час от пристигането на сигнала пациентът да бъде в болница при специалисти. Статистиката недвусмислено показва, че при наличие на такава въздушна помощ до 30 % от пострадалите могат да бъдат върнати към нормалния начин на живот. По последни данни годишно в България по пътищата на страната загиват между 600 и 800 души. 30% всеки може да сметне колко е и да види, че повече от 200 човека могат да продължат да живеят, както преди.
За проблем се говори от години, но нищо не се направи. Каква беше причината според Вас? Защо толкова години продължаваме да бъдем единствената държава в ЕС, която не разполага с медицински хеликоптер?
Аз трудно бих могъл да Ви отговоря на този въпрос, защото това може би е въпрос към нашите народни представители, към Министерство на здравеопазването и към правителствата. Защото тук не става въпрос само за последното правителство. Става въпрос за неглижиране на проблема от години. Миналата година точно по това време имахме среща с министър Кирил Ананиев, който тогава беше министър на здравеопазването и със заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, с които обсъждахме проблема. Тогава бяха заделени 20 милиона лева, усвоени от Министерство на здравеопазването. Както виждате точно една година след това не знам защо, но това не се е случило. Вероятно изискванията на Европейския съюз към харченето на подобен тип средства са изключително високи и може би ние не можем да отговорим на някои от тези критерии. Това е мое лично мнение.
Толкова ли е скъп този хеликоптер, че държавата да не може да си позволи да го плати със собствени средства, от държавния бюджет, а трябва да чака пари от ЕС по значително по-сложни процедури?
Една машина струва между 6 и 8 милиона евро, зависи от окомплектацията й. Тук е мястото да спомена, че тази обществена поръчка би трябвало да включи и окомплектация за спасяване в планински условия. Въпреки че статистически погледнато случаите, при които въздушната линейка може да бъде използвана в планината са доста малко, на фона пътно-транспортните произшествия, за които вече споменах. Но да се върнем на въпроса защо държавата не е купила такъм хеликоптер до момента? Да, държавата няма проблем да купи не една, а пет машини. Друг е въпросът дали е необходимо да се харчат бюджетни пари точно за това.
Практиката в много страни показва, че най-често авиационен оператор или авиационни оператори кандидатстват за HEMS в съответната страна, след което за своя сметка закупуват машини, обучават персонал и почват да работят. Най-удачният според мен пример за нас е Словакия. Там операторът АТ стъпва на базата, която я е имало като въздушно спасяване още през годините на социализма. След това започва да развива системата, закупува машини и обучава персонал. В момента от държавите от т.нар. Източен блок Словакия е единствената, в която системата работи 24/7, даже покрива и част от Чехия. Ето един правилен модел. В него държавата покрива оперативните разходи за подобен тип операции.
Тук става въпрос за публично-частно партньорство. Как точно работи и защо не е приложено до момента и у нас?
Подобен тип структури би трябвало да бъдат изградени от юридическа гледна точка като сдружения с нестопанска цел в обществена полза. Т.е там не се разпределя печалба, тъй като това е хуманитарна дейност и тя би трябвало да обслужва гражданите, а част от разходите се покриват от държавата. Наши изчисления показват, че ако се стъпи на този модел издръжката на четирите или петте бази в страната ни- София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където има адекватни болници, но в част от тях няма сертифицирани площадки за кацане на медицински хеликоптер, което не е трудно да се направи, всичко това ще струва на данъкоплатците 13 милиона и 800 хиляди лева. Разбирате, че това не е някаква сума, която може да бутне държавния бюджет. Тук може да се дискутира защо не трябва да има печалба в една такава хуманитарна дейност.
Ако се върнем на темата за машините- важно ли е да бъде нов този медицински хеликоптер?
Разбира се, че не. Компанията „Хели Ер”, която до преди няколко години за своя сметка купи две машини и имаше уговорка да вземе и трета доказа много просто това. Машините бяха „втора ръка”, използвани от швейцарската REGA, която е една от най-добрите в света, дори най-добрата. Машините бяха така рециклирани, че беше останала само външната конструкция на хеликоптера. Всичко беше нова вътре така, че нямаше никакви проблеми да работят. Тези машини летяха от 2014-та до 2019-та година и вършеха прекрасна работа, но за съжаление ползването им беше спорадично.
Искам да подчертая, че не съм лобист на „Хели Ер” или на която и да е друга компания, която би желала да направи подобно нещо в България. Факт е, че това за което си говорим, 2015-2016-та година беше направено. Бяха положени основите и трябваше това да се обновява, разбира се с помощта на държавата. Причините, поради които това нещо не беше направено не мога да ги коментирам, тъй като не съм част от институциите и в ешалоните на властта, за да имам по-подробна информация.
Вие споменахте, че този хеликоптер и изобщо въздушната помощ е от особена важност не толкова за изгубили се или пострадали хора в планините, а основно за пострадалите в катастрофи по пътищата, а и не само. Хиляди хора всяка година получават инсулти, инфаркти на места, където няма адекватна медицинска помощ и те умират. Затова е важно да кажем колко е важна тази помощ. Като, че ли много хора си мислят, че става въпрос за спасяване на двама-трима изгубили се планината и затова едва ли не ще се харчат милиони за медицински хеликоптер?
Ако проследите последните месеци съдържанието на статиите и разговорите, които се водят в медиите са точно в тази насока. Да, ние сме планинска страна. 3/4 от територията ни са планини, но както казах статистиката е повече от очевадна. Случаите, при които машината може и трябва да използвана са преди всичко за пътно-транспортни произшествия, разбира се не само при тях. За превоз на пострадали от по-малка до по-голяма болница т.нар вторични мисии.
Освен всичко друго болниците трябва да бъдат пригодени за подобен тип случаи. Хипотетичните неща, които се говореха преди време за Кугърите, че могат да счупят стъкла на болници и т.н това е вярно, но реално няма как да се случи. Защото нито една машина няма да бъде пусната да кацне на места, които не са сертифицирани. Проблемите са много. Те бяха до някаква степен с използването на тези две машини преди години, но след като няма никаква помощ от страна на държавата съответно на компанията не й остана нищо друго освен да ги продаде и те заминаха за Грузия.
Може би до година и половина, две ще имаме медицински хеликоптер, но само един няма да бъде достатъчен. Има ли шанс да се постави едно добро начало и да имаме поне два или три хеликоптера след време?
Би ми се искало да е така. Аз съм оптимист по природа, но в конкретния казус съм доста голям песимист. Както Ви казах в началото не затова, че се пристъпва към закупуването на една машина. Разбира се, че това е много хубаво начинание и дано успее. Но аз съм песимист заради липсата на визия, как всичко това ще се случи по правилния начин. Защото ние сме доказали, че неглижираме достатъчно сериозни за здравето на хората в страната ни проблеми. Това е нещото, което мен ме притеснява най-много. Минаха доста години от тази кръгла маса в парламента, на която говорихме за тези проблеми. А до момента имаме само спорадични приказки, никакви реални действия. Това е моят аргумент за песимизма ми.
