Световният печат: ЕС готви санкции срещу шест държави по Закона „Магнитски“, насилието в Мианмар ескалира

“Политико”

ЕС готви санкции за нарушаване на правата на човека в шест държави. Това са Русия, Китай, Северна Корея, Либия, Еритрея и Судан, съобщава „Политико“.

В четвъртък страните от ЕС се приближиха на крачка от приемането на нови санкции за нарушаване на правата на човека в тези шест страни. Старши дипломати от Комитета за политика и сигурност на ЕС, който се занимава с въпросите на отбраната и сигурността, постигнаха първо споразумение за списък на санкциите.

Каква е процедурата по въвеждането на санкции от ЕС?

За да бъде финализиран, списъкът ще трябва да премине правен преглед в работна група на Съвета, известна като Relex. След това трябва да получи окончателно политическо одобрение от посланиците на ЕС и да бъде представен пред външните министри на ЕС на срещата на 22 март.

Според двама дипломати списъкът на санкциите е насочен към три организации и десетки лица в шест държави. Това Русия, Китай, Северна Корея, Либия, Еритрея и Судан.

Едно от лицата е китайски служител, замесен в малтретирането на уйгурското мюсюлманско малцинство в Синдзян, твърди източник на  „Политико“. Миналият месец холандският парламент прие необвързващо предложение, според което отношението към уйгурското малцинство в Китай се равнява на „геноцид“. Това е първият подобен ход на европейска държава.

ЕС готви санкции по Закона „Магнитски“

Планираните санкции използват нов инструмент, който позволява на ЕС да наказва нарушенията на правата на човека по по-гъвкав начин, който беше приет миналата година и често се нарича Закон на ЕС на Магнитски.

Механизмът беше използван за първи път в началото на месеца, когато ЕС, заедно с Вашингтон, наложи санкции срещу висши руски служители заради отравянето и затвора на опозиционния лидер Алексей Навални.

Когато инструментът беше съгласуван миналия декември, някои служители твърдяха, че неговата гъвкавост му позволява да налага санкции на физически лица, а не на държави.

Когато тези санкции срещу руските служители бяха договорени, някои дипломати заявиха, че е необходимо да има „географски баланс“ при прилагането на новия инструмент, за да се избегне впечатлението, че той е въведен само за Русия.

„Гардиън”

Великобритания призова гражданите си спешно да напуснат Мианмар на фона на страховете от нарастващото насилие в страната, съобщава „Гардиън“. След като 12 души починаха в един от най-кървавите дни след военния преврат от ООН определиха репресиите на хунтата като „престъпления срещу човечеството“.

Министерството на външните работи на Обединеното кралство публикува призив към британските граждани спешно да напуснат  държавата от Югоизточна Азия предупреждавайки, че политическото напрежение и насилието ескалират.

Седмици на сблъсъци между силите за сигурност и продемократични активисти, ядосани от свалянето на избрано правителство, хвърлиха страната в хаос.

Активистите призоваха да продължат стачките и кампаниите за гражданско неподчинение, които парализират икономиката.

Напрежението в страната също се засили, след като гражданският лидер Аун Сан Су Чжи, която беше задържана от 1 февруари, беше обвинена от военните във вземане на подкупи на стойност 1,3 милиона долара.

Освобождаването на Аун Сан Су Чжи е едно от основните искания на протестиращите.

„Лос Анжелис Таймс”

Администрацията на Байдън започна да премахва някои от най-лошите политики на Тръмп, но няма да е лесно, пише „Лос Анжелис Таймс“. Изданието припомня, че по време на предишния президент бяха погубени мечтите на много хора, които са искали да станат американски граждани.

От изданието дават за пример спечелилите трудови визи, които не можаха да реализират американската си мечта. Това стана след като администрацията на Тръмп отказа влизане на хора от десетки държави, повечето от които са мюсюлмански. Затова и критиците го нарекоха „Мюсюлманска забрана“.

Президентът Байдън отмени забраната скоро след встъпването си в длъжност. Той нареди на Държавния департамент да изготви план за работа, който включи около 40 000 души.

В понеделник департаментът обяви, че хората от забранените страни, чиито визи са били отказани или отменени преди 20 януари 2020 г.  могат да кандидатстват отново. Те обаче трябва да платят нови такси за кандидатстване. Това са стотици долари, в зависимост от вида на търсената виза, изтъква изданието.

Но победителите в лотарията за „Зелена карта“, през която се раздават 50 000 визи годишно нямат късмет поради странност в имиграционното законодателство. Според него печеливши от лотария трябва да получат визата си в рамките на финансовата година, за която са избрани.

Сега тези хора нямат друга възможност, освен да опитат отново късмета си в лотарията, се казва още в публикацията.

Решението да не се предлага отсрочка на спечелилите визи „заплашва да попречи завинаги на хиляди имигранти да дойдат в страната. Въпреки че отговарят на всички законови изисквания за имиграция в Съединените щати. Така се увековечават ефектите от дискриминационната забрана на Тръмп“. Това казва Манар Уахид, старши законодателен и адвокатски съветник на Американския съюз за граждански свободи.

Тук става дума за нещо повече от просто отмяна на един тръмпизъм. Става въпрос за изпълнение на неспазени обещания от САЩ, се казва още в публикацията.

„Ел паис”

Мадрид отказа да ограничи пътуванията по време на великденските празници, пише „Ел паис“.

Различните области на Испания се договориха за блокиране на пътуванията 26 март до 9 април. Ограниченията ще важат  и от 17 до 21 март в райони, където 19 март се отбелязва като Деня на бащата.

Официален представител на Мадрид обаче заяви, че няма да се съобрази с ограниченията.

„Мадрид няма да затваря границите си“, каза регионалният здравен директор Енрике Руис Ескудеро. „Ще предприемем мерките, които считаме за подходящи.“

Сред предлаганите ограничения комендантски час от 23:00 до 6:00 ч. Регионите ще могат свободно да пренасочват началния час до 22:00 часа, ако желаят. Предлага се още в затворени пространства да се срещат до четирима души, а на открито до шестима.