Правителството на Косово планира да заведе срещу Белград дело за геноцид пред Международния съд до края на следващата година. Това съобщи говорителят на правителството Розафа Келменди.
„ Нямаме точна дата за завеждане на исковата молба, но очакваме да го направим преди края на следващата година, като се има предвид, че е необходима сериозна подготовка“, заяви Келменди пред „Коха Диторе”.
В първата си реч пред парламента, премиерът на Косово Албин Курти обяви, че има план да бъде заведено дело срещу Сърбия.
Според вестника, обаче, експерти се опасяват, че Прищина може да не спечели делото, тъй като Международният съд постанови, че едностранното обявяване на независимост не противоречи на международното право.
Келменди каза, че е твърде рано да се говори за възможните последици от присъда, която потенциално би могла да установи, че в Косово е имало геноцид.
„Ние смятаме, че в Косово е имало геноцид и ще се опитаме да го докажем. На този етап не е подходящо да се говори за последиците от такава възможна присъда, защото нещата все още са в първа фаза. Сега се занимаваме с въпроса за юрисдикцията и вътрешните и външните анализи от местни и международни експерти във връзка с възможностите на евентуалния иск от страна на Косово”, каза правителственият говорител.
Трябва да се има предвид, че едно от нещата, които са много важни в целия този процес, е огромната подготвителна работа. Става въпрос за иск, който се завежда директно срещу друга държава и изисква допълнителни усилия.
Един съдебен процес срещу Сърбия за геноцид ще бъде дълъг, труден и много чувствителен и ще отнеме много време, подчерта правителственият говорител.
Припомняме, че по време на на гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995) град Сребреница, намиращ се в Източна Босна, бе превърнат в убежище за мюсюлманите и поставен под контрола на мироопазващите сили на ООН. След почти тригодишна обсада, през юли 1995, в околностите на града са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война.
Случаят е окачествен като геноцид от няколко дела на Трибунала за бивша Югославия, но властите в Сърбия и сръбската част на Босна не използват тази дума и отхвърлят повечето от установените факти. Миналата година лидерът на босненските сърби Милорад Додик нарече геноцида „изфабрикуван мит“.
