Доц. Атанас Славов е юрист, доктор по право на Университета на Глазгоу (2016) и доктор по конституционно право на СУ „Св. Климент Охридски” (2009). Преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Публична администрация“. Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), правен консултант в неправителствения сектор. От 2010 г. е последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Дружество „Гражданин“ (1999)., съосновател на Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ (2015)., член на Българската асоциация по политически науки. В момента е член на Изпълнителния съвет на „Да, България!“
Г-н Славов, за ГЕРБ и ДПС, които олицетворяват статуквото, е логично да не подкрепят създаването на Комисия за промяна на Конституцията. Според Вас защо „Възраждане“ зае тяхната страна?
„Възраждане” нямат системно изградена визия за конституционни промени. Те по много въпроси се изказват парадоксално, включително и по отношение на оставката на главния прокурор. От една страна искат оставка, от друга страна не подкрепят идеи, които реално биха довели до отстраняването му и търсенето на отговорност. Колкото до ГЕРБ и ДПС тяхната ситуация също е парадоксална. От една страна ГЕРБ заявява, че иска да се променя Конституцията и това е включено в програмата. В рамките на дебата в зала каза, че ще подкрепи комисията до последното изказване на Атанасова, която постави едно ултимативно условия, което не беше обсъждано и накрая дори бойкотираха самото гласуване. Имаше един неочакван развой в зала. Докато ДПС дори обявиха, че имат свои предложения за конституционна промяна, но отказаха да се включат в конституционния дебат. Въобще трябва да разграничаваме политическата полза от реално поетите ангажименти на политическите сили досега само партиите от мнозинството очевидно поемат реалния политически ангажимент да предвиждат напред конституционната инициатива.
Как оценявате работата на Сотир Цацаров като председател на КПКОНПИ? Може ли да твърдим, че отстраняването му е победа за силите на промяната?
Отстраняването на Цацаров и неговата оставка стана възможна, благодарение на няколко фактора. На първо място – твърдата решимост на мнозинството да реформира корупционната комисия, включително като се разделят двата органа, което би означавало след два месеца, така или иначе Цацаров да не е вече председател на КПКОНПИ. На второ място–негативната обществена оценка за работата на тази комисия, липсата на доверия, а преди това – в рамките на мандата му на главен прокурор също нямаше особена обществена подкрепа. Тя беше около 10%. Тази оставка е по-скоро логична. Може би неговата предсрочна оставка отнема чувството на пълна победа на управляващото мнозинство. Но това е една добра стъпка, която ще бъде уплътнена със законопроекта, който ще бъде внесен следващите седмици за цялостна промяна на работата на антикорупционната комисия.
Какви ще са първите инициативи на новата Антикорупционна комисия и кои са най-спешните стъпки към желаната съдебна реформа?
Първите инициативи на Антикорупционната комисия, създадена според новите правила, ще бъде да започне задълбочено и истинско разследване на всички крупни и корупционни сигнали от последните няколко години. Това ще е новото, органът ще има разследващи функции, каквито всъщност няма в момента. Ще засилим тази антикорупционна част с една възможност за задълбочени разследвания, които да служат като доказателство в съда като образуване на досъдебни производства, за да не може прокуратурата в последствие да откаже да повдигне обвинение. Надявам се по всяка от основните теми – „Магнитски”, опити за търговия с влияние, корупция по високите части на властта. Всеки от тези въпроси да бъде проучен, за да има разследване, което да може да послужи за повдигане на обвинение. Колкото до съдебната реформа – първата стъпка вече е факт – обявените промени в спецправосъдието, който може до месец да бъде приет от парламента. Темата за спецправосъдието ще намери своето решение. Предстои по-големият дебат, който се преплита с конституционния дебат– за структурата на ВСС, отчетността и отговорността на главния прокурор и темите, свързани с конституционното правосъдие. Двете неща ще се свържат в парламентарната комисия.
Какъв е вашия прогнозен срок за закриване на спецправосъдието? Кога ще се преустанови съществуването на институциите „бухалки“?
Ако законът бъде приет следващия месец, това може да стане в рамките на следващите два месеца и делата ще бъдат прехвърлени към компетентните съдилища. В рамките на три месец може да имаме тази важна стъпка. Но е важно да се продължи напред, а не да се спре дотук.
С промяната на Антикорупционната комисия и закриването на спецправосъдието, една съществена част за възможността за злоупотреба ще бъде ограничена. Както видяхме, рамките на 46-тото събрание, когато се прехвърли Бюрото за защита на главния прокурор, изведнъж устремът на главния прокурор се спихна. Няма го вече помпозния стил, няма публичното възприятие за директен натиск, няма показни акции и арести. Това е пътят – чрез приемането на закони, да се приемат и конституционни промени.
Намериха ли се механизмите, юридически и практически, за смяна на главния прокурор Иван Гешев?
Механизмите са ясни. На първо място – нов състав на ВСС, другата възможност е министърът на правосъдието на упражни правомощията си и да внесе ново искане за освобождаването му. Това ще стане до седмица, очакваме Конституционният съд да се произнесе. И накрая – с промяна в Конституцията, която очаквам да се случи в рамките на годината, това също е една възможност за окончателно разделяне с Гешев. Нека видим кое ще се реализира първо. Но едно е сигурно – Гешев не може да завърши своя мандат, защото е загубил общественото, институционалното и доверието на европейските ни партньори.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
