Енергийният преход е седмична рубрика на ДЕБАТИ.БГ, посветена на прехода от енергията на 19. век – въглищните централи, и енергията на 20. век – петролна и газова енергия, към модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници. Зелена сделка е дългосрочна политика на ЕС, която цели да се намалят вредните емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. България също има своите ангажименти, заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост. Декарбонизацията на енергийния сектор у нас цели въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г.
Енергийният преход на страната ни на институционално ниво е заложен преди всичко в Националния план за възстановяване и устойчивост и заложените в него реформи към декарбонизация на енергийния сектор.
В Плана е записано, че „декарбонизацията на енергийния сектор ще е с акцент върху намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% вземайки изходните нива от 2019 година“. Самата декарбонизация на енергийния сектор е заложена като реформа, с която България се ангажира по пътя си към зелена енергия и нисковъглеродна икономика.
Депутатите от 48-ото Народно събрание обаче гласуваха да задължат служебният кабинет да опита да предоговори това задължение до 31 март т.г. Другото, за което служебният кабинет ще трябва да преговаря, е въглищните централи да работят без ограничения до 2038 година.
В настоящия план е записано, че „ще има регулаторен таван за техните емисии (б.р. на централите на въглища) на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 г.“.
Намаляването на емисиите на въглероден диоксид ще обхваща централите работещи на въглища, а именно ТЕЦ Марица 3 ЕАД, ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД, ТЕЦ Бобов дол ЕАД, AES3C Марица Изток 1, ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, ТЕЦ БРИКЕЛ ЕАД, ТЕЦ Република, ТЕЦ Русе Изток и Топлофикация Сливен, се посочва още в Плана.
Милиардите евро, които България би могла да получи Плана за възстановяване и устойчивост, са базирани на реформите в него. Зеленият преход заема водещо място в българския План за възстановяване и устойчивост, като концентрира 53.66% от общите предвидени разходи – и това е посочено в самия план. Част от зеления преход е именно декарбонизацията на енергийния сектор, тоест намаляването на въглеродния отпечатък.
На 17 януари 2023 г. служебният министър-председател Гълъб Донев посочи, че вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов и неговият екип ще водят разговорите в Европейската комисия има ли възможности за поправки в реформите, които България е поела ангажимент да извърши.
В рамките на тази седмица Пеканов заяви, че България ще търси разговори с Еврокомисията по глава „Енергетика“, но всички други реформи, които не са свързани с декарбонизацията, ще продължат да се движат.
„България продължава да изпълнява Националния план за възстановяване и устойчивост със своите инвестиции и реформи в тези области, които не са засегнати от решението на парламента по отношение на декарбонизацията“, каза той.
По отношение на решението на парламента за декарабонизацията, Министерството на енергетиката ще изпрати на ЕК обосновано искане как да заложим реалистични цели в Плана, каза вицепремиерът Пеканов преди дни.
Днес пък в ефира на NOVA той потвърди, че е информирал Европейската комисия за решението на парламента кабинетът да бъде задължен да преговаря енергийните реформи, заложени в Плана. Самият Пеканов също изрази подкрепа за предоговарянето, като повтори думите си за участието на Министерството на енергетиката в предоговарянето.
По думите му следващата стъпка е да се подготви обоснована позиция на България защо ангажиментите за декарбонизация са „невъзможни в текущата ситуация“. Такава позиция ще бъде изготвена през следващия месец от Министерство на енергетиката.
Към момента сигналите на Европейската комисия по отношение възможностите за предоговаряне са, че предоговарянето би било доста трудно. „Предоговаряне на План за възстановяване и устойчивост, който беше е одобрен и в изпълнение, може да има само при изключителни случаи“, се казва в отговор на а Комисията до БНТ.
По думите на Пеканов днес Еврокомисията търси „по кой точно член на регламента или по кой механизъм да вървим към едно предоговаряне”. „След като изпратим официалната си позиция за предоговарянето на ПВУ, решението на ЕК ще отнеме поне два месеца“, посочи още той.
„Все още нямаме официален отговор“, каза също Пеканов.
От всичко това става ясно, че освен вицепремиерът Пеканов, по предоговарянето (съвсем логично) ще работи и Министерството на енергетиката, което в момента се ръководи от министър, който в началото на мандата си опита да стартира преговори с „Газпром“. Разбираме още, че ще са нужни поне три месеца – един за изготвяне на позиция от енергийното ведомство и още два за отговор от Еврокомисията, преди да има някакво развитие по темата.
Още вътрешнополитически новини – четете тук.