„Не се чувствам добре, да ви кажа честно. Имам проблем със сърцето и съм в болнично заведение. Нямам нужда от нищо в момента, надявам се да се оправя. Има доктори, които се грижат перфектно за мен. Още нямам представа какво ще правя занапред, мислил съм върху няколко неща, но на този етап ми трябва почивка“, споделил 62-годишният театрал пред „България Днес“.
До неотдавна Александър Морфов беше главен режисьор на Народния театър „Иван Вазов“, но влезе в конфликт с пи-арката на театъра Велислава Кръстева заради нейната топла връзка с ДПС и най-вече заради демонстрациите на тази връзка. Емоционалният творец тогава надраска вратата на кабинета й с неприятни фрази и изобщо не скри, че именно той го е направил.
Директорът на театъра Васил Василев се опита да замаже положението, но не успя. Впоследствие в медиите изтече и запис на разговор на Василев с Морфов, на който ясно се чува как директорът заплашва режисьора с някакви „хора“ от Плевен. В края на краищата Кръстева напусна доброволно, а Василев уволни дисциплинарно Александър Морфов. За „нарушение на трудовата дисциплина, уронване на доброто име на Народния театър и нелоялност към работодателя“.
Така никому неизвестният доскоро чиновник победи известният не само в България творец – както по правило се случва у нас. А по-тихият от водата (и по-нисък от тревата, за да завършим клишето) служебен министър на културата си затрая – както почти винаги се случва у нас. Министърът-диригент Найден Тодоров явно се притесни да не издирижира някоя грешна (според някого) нота, затова направи най-лесното: нищо.
След уволнението се очакваше режисьорското и актьорското съсловие да се изправи мощно в защита на именития си колега Александър Морфов. Подкрепата обаче, типично по творчески, се оказа ефимерна и някак недостатъчно гласовита. Дисциплинарното уволнение явно прибави ефект към сцената, колкото и да са недисциплинирани творците, особено на маса. Не можем да знаем колко от тях са псували под мустак, но заявилите ясно позицията си бяха малко: повечето тихи, възпитани и най-вече – на свободна практика. За сетен път се видя, че културата в България е поставена на колене и мизерната, но редовна заплата струва повече от добра роля в хубав спектакъл, каквито Морфов прави безотказно от 30 години насам.
Фактът, че в традиционно силните постановки на Александър Морфов израстнаха куп актьори, придобиха лице, слава и достъп до добре хранещия телевизионен екран, не успя да ги накара (с малки изключения) да повишат тон. Тези, които издигнаха глас, бяха лесно заглушени от титаничните викове на политиците, които се ругаеха в поредната предизборна кампания.
И актьорите млъкнаха. Дали са виновни те за нещо? По-скоро не. Да си натискаш парцалите и да си пазиш хляба са дейности, много любими и редовно тренирани от всеки българин, бил той артист или говедовъд.
Млъкнаха и медиите, защото всяко чудо е за 3 дни – свърши ли екшънът, свършва и вниманието. Дали са виновни медиите за нещо? По-скоро не. Поради същите причини. Освен това драмите в театъра кой ти ги гледа – те са за отбрана, миниатюрна, почти невидима публика. А фарсовете на политическата сцена, макар да са омерзителни и дошли до гуша на всички (освен на самите участници в тях), са зрелища за всяка трапеза, независимо дали на нея има хляб или свинец.
Да ни прости Ботев, но някои от българските политици със сигурност смятат, че „Хляб или свинец!“ е заглавие на книга от някой инфлуенсър, който разсъждава върху кетонната диета и научно отхвърля комбинацията „хляб + свинско“ в един и същи ден.
Да изреждаме постановките, филмите и наградите на Александър Морфов като режисьор и актьор, няма смисъл. Който се интересува, да пита Гугъл, той знае.
Колкото до актьорите (не само от Народния) – те, без да искат, си направиха един кастинг. Сега вече на Морфов, когато излезе от болницата здрав и отпочинал (в което не се и съмняваме), и като си намери сцена за следващата постановка, няма да са му нужни дълги проби кой за коя роля – актьорите сами си пресяха зърното от плявата. И не става дума нито за талант, нито за аграрни култури.
Още новини за култура – четете тук
