Международен  разследващ екип от 17 европейски медии и организации, сред които са световните брандове Guardian, Süddeutsche Zeitung,  Le Monde, както и българският сайт „Биволъ“  огласиха схеми и огромни пари – 2,9 милиарда долара за периода 2012 – 2014 г., чрез които посткомунистическият режим на Азербайджан си е купувал влияние и имидж, плащайки за лобистки кампании по цял свдят. На високопоставени политически фигури, вкл. в световни и европейски институции, на медии и отделни журналисти, на авторитетни финансисти – директно и чрез фирми посредници (перачници). Разследването получи кодово име „Азербайджанската пералня“.

Именно в периода на лобистките плащания, който обхваща и президентските избори през 2013 г., международни правозащитни организации  докладваха и привличаха вниманието на света към кампанийната разправа на режима в Баку със защитници на човешките права и с разследващи журналисти в Азербайджан.

В схемата на пералнята се оказват силно ангажирани с азерските ПР кампании и международни организации. Като ЮНЕСКО и ПАСЕ (като наблюдател на изборите 2013-а, докладвани като „преминали демократично и честно“ от специалната делегация на асамблеята).

По линия на проекта азерска пералня  основно четири фирми, регистрирани в Шотландия и Англия, са имали сметки в естонския клон на датската Danske Bank и именно по тези специални сметки са текли парите, нареждани от International Bank of Azerbaijan (50.2% собственост на държавата), на руската „Рособоронекспорт“ и на дружества, свързани с фамилията на президента  Илхам Алиев.  Това е финансовата мрежа, през която минават в крайна сметка милиардите към крайните изпълнители на имиджовите  ПР кампании.

Именно в тази мрежа – пералня се оказват потопени генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова (индиректно)  и съпругът й Калин Митрев (директно),  който е български представител в Европейската банка за възстановяване и развитие (със санкцията на правителството), до когото, оправдани чрез различни търговски сделки, стигат 425 хил. евро.

Митрев казва за разследването, че е работил между 2011 и 2014 г. като консултант на азерската компания Avuar-Co LLC, партньор в Баку на Министерството на извънредните ситуации  – предмет на заданието : „ овладяване на наводненията в региона Кура-Арас“.

Около парите, получени от българския представител в ЕБВР, разследващите медии и институции констатират серия разминавания по договорите и паричните преводи, което насочва вниманието им към съвпадащи по време свръхактивности на Ирина Бокова, обслужващи Азербайджан, разнородни имиджови кампании на политическия елит – кръг на Алиев.

През 2010 г. Бокова, лицето на ЮНЕСКО, награждава съпругата на Илхам Алиев Мехрибан с медала „Моцарт“ – акт, посочен като прецедент, защото от основаването на приза през 1991 г. той е бил връчван само на композитори, диригенти и музиканти.

Mehriban Aliyeva bokova 4

Следва размяна на серия визити  – на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова в Баку и на Алиева, която е посланик на добра воля на организацията  от 2004 г., в Париж.

Mehriban Aliyeva bokova

В допълнение до 2015 г. Азербайджан подпомага и реставрационни проекти, минаващи през звена на световната организация, оглавявана от Бокова, за хълма „Трапезица“ във Велико Търново.

Цитирана от Guardian, който се занимава специално с британските връзки и канали на перачницата, Ирина Бокова казва, че не е знаела за бизнеса на съпруга си с Азербайджан. Отрича да има конфликт на интереси между нейната работа и получените чрез Митрев суми,  но разследващите журналисти обръщат внимание, че няма как тя да не е знаела.

По правилата на ЮНЕСКО за избягване на конфликт на интереси  тя е длъжна да подава декларация и за финансово състояние на съпруга си като потвърждение,  че фамилен бизнес не е в конфликт на интереси с нейните задължения, в случая на генерален директор на ЮНЕСКО.

калин

Свързано с разследването, анализатори припомнят още бизнес-партньорствата на съпруга Калин Митрев между 2010 и 2013 г. с консултантската компания на финансовия министър на Симеон Сакскобугготски  Милен Велчев и на брат му Георги – „Делта кепитъл интернешънъл“ АД и съответно с приватизацията на „Булгартабак“. Както и системните участия в световно рекламираните „Форуми за интеркултурен диалог“ в азерската столица на вицепрезидента на България тогава Маргарита Попова, спрягана на „Позитано“ 20 за един от възможните избраници на БСП за президент преди последните избори за държавен глава. Припомнят и престижните включвания в различни български делегации на серия икономически, енергийни и политически форуми в Баку на висши соцлидери  и депутати, лично на Евгения Живкова – специален участник не за моден, а за енергиен форум.

Самата Ирина Бокова, бидейки генерален директор на ЮНЕСКО, през лятото-есента на 2016-а година бе лансирана за генерален секретар на ООН. Първоначално имаше подкрепата и на правителството на ГЕРБ, което по-късно преосмисли и издигна Кристалина Георгиева,  еврокомисар.

В организационния изборен политико-бизнес щаб на Ирина Бокова бяха знаменателни стари и нови соцпартийни, бизнес и дипломатически активисти, дипломати, журналисти – и с изнесени подкрепящи щабове вкл. в Брюксел и отвъд Океана.

След очаквания, предопределен от процедурите и изборните правила на ООН неуспех на Ирина Бокова  да оглави Организацията на обединените нации, от подкрепящите провалът бе определен като държавен блам, като ”най-големия гаф в българската външна политика през целия български преход“.

В нарочна декларация, подадена и към световните медии, Българското дипломатическо дружество  (чийто председател е Филип Боков), брат на Ирина Бокова и член на висшето ръководство на БСП, от служебното правителство на Огнян Герджиков бе поискано „да бъде разследван и наказан провалът, да бъде посочена „отговорността за най-позорното петно върху българската дипломация – отпадането на България от групата на сериозните и предсказуеми държави.  При подаването на своя вот на предсрочните парламентарни избори българите трябва да знаят кой и защо допусна България да се „откаже” от конкурентната надпревара за непостоянен член на СС на ООН в полза на Полша и да бъде потърсена дължимата административна и финансова отговорност за изключителните национални гафове“, дадоха дипломатите вътрешно-политически привкус на документа.

В периода на кампанията за поста генерален секретар на ООН (и срещу официалния кандидат тогава на България Кристалина Георгиева за поста), Ирина Бокова получи и мощната подкрепа на генерал Румен Радев, посочен вече за кандидат за държавен глава на републиката  Корнелия Нинова.

радев бооква

Българското правителство трябва да подкрепя издигнатата кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. „ Недопустимо е българското правителство да има разнопосочни позиции, да подава различни сигнали и да не застава ясно и категорично зад своя кандидат. Ние наистина рискуваме да разиграем сцената за българския казан в ада, даже на сцената на ООН – недопустимо е! Рискуваме да изгубим уважение не само в собствените си очи, рискуваме да изгубим уважението на целия свят“, предупреди генeралът – независим кандидат.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук