Населението на страната към 31 декември 2025 г. е 6 423 207 души, сочат окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ). За една година то е намаляло с 14 153 души, или с 0,22%. Това представлява значително ускоряване на негативния тренд спрямо предходните години и затвърждава картината на една бързо застаряваща и намаляваща нация.
Ускоряване на негативния тренд
Спадът от 14 153 души през 2025 г. е почти двойно по-голям в сравнение с 8121 души (0,13%) за 2024 г. и 2229 души (0,03%) за 2023 г. Тази негативна тенденция е резултат от задълбочаващия се дисбаланс между раждаемост и смъртност.
През 2025 г. естественият прираст (разликата между раждания и смъртни случаи) е отрицателен с 49 238 души, тъй като броят на живородените деца е 50 241, а на починалите – 99 479. Спадът при раждаемостта продължава да се задълбочава.
През 2025 г. са регистрирани 50 241 живородени деца. Това е с 6% по-малко (или с *3187 деца по-малко) в сравнение с 53 428 живородени за 2024 г. и представлява продължение на низходящата тенденция.
През 2025 г. са починали 99 479 души. НСИ отчита намаление от 1,2% (1257 души по-малко) в сравнение със 100 736 починали през 2024 г. Независимо от това, смъртните случаи все още са близо два пъти повече от ражданията.
В резултат на тези процеси коефициентът на обща раждаемост спада до 7,8‰, докато коефициентът на обща смъртност остава висок – 15,5‰.
Миграцията смекчава, но не обръща спада
Положителният миграционен прираст от 35 085 души частично компенсира естествения спад.
44 640 души са се заселили в България (45,9% от страни извън ЕС, 38,9% са българи, завърнали се у дома). В същото време 9555 души са напуснали страната, което е намаление с 26,5% в сравнение със 13 002-ма емигранти през 2024 г.
Само пет области отчитат ръст на населението, като Кърджали е лидер (+1,7%).
Най-сериозен е спадът на населението в Смолян (-1,9%), следван от области като Видин и Габрово.
Средната възраст на българите продължава да расте, като през 2025 г. достига 45,4 години, което е увеличение спрямо 2024 г.
Хората на 65 и повече години вече са 1 557 851 души (24,3% от населението), за сравнение, децата до 15 години са едва 891 674 души (13,9%).
Сред областите с най-висок дял на възрастни хора са Видин (31,6%), Смолян (31,1%) и Габрово (30,8%), тези, в които децата имат най-висок дял, са Сливен (18,7%) и Ямбол (15,2%).
Общият коефициент на възрастова зависимост (хора под 15 и над 65 години на 100 души в трудоспособна възраст) достига 61,6%, като във Видин той е 75,4%, което означава, че почти двама души извън работната сила се падат на всеки трима в нея.
Тенденцията на ускорен демографски спад се ускорява от 0,03% през 2023 г. на 0,22% през 2025 г. Макар че миграцията е смекчаващ фактор, естественият прираст (-49 238 души) е твърде голям, за да бъде компенсиран изцяло от нетната миграция (+35 085 души). Това означава, че без миграцията спадът би бил още по-драматичен.
Най-висок дял на застаряване има в Северозапада и Родопите, които също така са сред най-бедните райони на ЕС. Въпреки общото намаление, градовете с население над 100 000 души (София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе) са магнит за населението и продължават да растат за сметка на обезлюдяващите се малки населени места. В 192 населени места в страната вече няма нито един жител.
