Владимир Кисьов е експерт по международни отношения. Бил е главен експерт в Министерството на промишлеността и е отговарял за преговорите за асоцииране на България към ЕС. На 21 януари 1999 г. е назначен за зам.-министър на външните работи, отговарящ за интеграцията в ЕС. Една година по-късно е назначен за секретар на Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет, председател на Координационния съвет за подготовка за присъединяване към ЕС и заместник на Главния преговарящ с ЕС. От 2000 г. е Главен преговарящ с ЕС, като си запазва поста на зам.-министър на външните работи, отговарящ за евроинтеграцията.
Г-н Кисьов, наблюдава ли се в България тенденция за антиевропейско говорене и ако да – какви са според вас корените на едно такова явление?
Самият факт, че в предизборната кампания – и днес слушах някои от кандидатите за вицепрезиденти, част от тях са пуснати да говорят против ЕС, за референдум за замразяване на членството на България в ЕС… Неща, които, малко или много оказват влияние и се чудя нашите медии как допускат тези хора да пропагандират подобни неща. Но това е друга тема за разговор.
Интересното е другото, че тези, които насаждат тези идеи, в други разговори говорят за по-силна Европа. Не бих искал да си представя отново България да се насочи към едни несъстоятелни предложения за сближаване със Съветския съюз, за участие в БРИКС. Политиците се борят за една по-силна Европа, за увеличаване на конкурентоспособността на Европа, като единствения шанс за икономическо развитие – не бих искал да си представя отново ограничаването на българите да пътуват с визи, да не се движат свободно в Шенгенското пространство и да не могат да учат и работят в ЕС. Неща, които са завоевания и които, в крайна сметка са мечта още от времето на Левски.
Не е ли парадоксално, възползвайки се от всички възможности, които ни се предоставят като членове на ЕС, да съществува антиевропейска реторика? Какви са нейните корени?
Повече от парадоксално е. Корените са в това, че още не можем да се отървем от комунистическото минало и нещата, които имат пряка връзка със Съветския съюз. В 21 век да защитаваш агресията на Русия и войната, която води Путин, да търсиш извинение за това, мисля че е повече от несъстоятелно. В същото време да се хвалиш, и особено сега – при новото правителство, как сме успели да усвоим и усвояваме помощите от ЕС с милиарди евро, които са необходими за изравняване на стандартите между страните и повишаване на жизнения стандарт в България. Говори се за инфраструктурни проекти, говори се за свързаност, след като тази свързаност, благодарение на социалистическия блок я нямаше. Нямаше шосета, имаше по един граничен пункт, през който преминавахме с визи и строг контрол.
Другият парадокс е, че всички тези, които пропагандират и подкрепят Путин, техните деца и близки се намират в САЩ и Европа, учат, следват. От това по-голям парадокс има ли?
Споменахте САЩ – като че ли и оттам идват също подобни настроения. САЩ остават съюзнически настроени, но с много условия и сякаш не са толкова категорични, колкото са били преди това.
Ние се намираме в центъра на Европа и трябва да имаме това самочувствие. Мястото ни е в Европа. Ако не бяхме членове на ЕС, нямаше – ще дам най-пресния пример – нямаше да дойдат и костите на цар Самуил в България. Това е само благодарение на това, че сме в добри отношения с Гърция и членове на ЕС. Иначе повече от 60 години говорим за тези неща, след като беше открит гробът. Ако не бяхме членове на ЕС, това нямаше да се случи. Нямаше да може да се реши и проблемът с мира и спокойствието на Балканите, докато всички балкански държави, в това число и Република Северна Македония, не станат членове на ЕС.
Нашата търговия и икономическа активност – виждаме че 90 на сто е в Европа и едно скъсване с ЕС или замразяване на членство би означавало да замразим развитието на България и да се върнем не 50, а 100 години назад.
По данни на финансовото министерство от 2007 г. досега страната ни е получила от общия бюджет на ЕС над 56 млрд. лв. Какво е съотношението на средствата, които ние сме платили като солидарна вноска в ЕС и на тези, които сме получили по различни фондове и програми?
Най-малко 1 към 4, 1 към 5 е сравнението вноска-получени пари. Точните суми трудно може да се изчислят, защото преките помощи и субсидии са едно, а друго са косвените постъпления, благодарение на създадените предпоставки за икономическо развитие и инвестиции и създаване на предприятия. Оттам ползите са огромни.
Другото сравнение, което мога да дам, е с 1997 година – фалиралата държава и сегашното състояние.
Споменахте вече и предизборната кампания. И програмата на управляващите, и от изказвания, е ясно че България следва твърдо проевропейския курс. Можем ли да очакваме след предизборните страсти този курс да се промени?
Искам да видя ясна позиция на българското правителство, а не да им се теглят думите с ченгели. България трябва да има ясна позиция за Европа, ясна позиция срещу агресията и войната на Русия в Украйна. Това са неща, които трябва да бъдат като азбучна истина за добрите политици.
