Пак имаме нов министър на здравеопазването. Този път за лечител на много болното ни здравеопазване бе назначен икономист и „бюджетар”. Покрай събитието, предизвикано от оставката на проф. Николай Петров, стана реч само пътьом, съвсем набързо за цената на лечението – за здравния бюджет 2018-а. Според едни той е сериозно ощетен (откъм средства за доболничната помощ), според други – е добре балансира. Трети го определиха като напълно недостатъчен, четвърти – като залудо изсипани огромни пари в нереформирана – и затова неспасяема система. За диагнозата обаче, за това защо е толкова зле здравеопазването – пак нито дума.
Няма ги истинските сериозни дискусии и дебати. Онези, които трябваше да станат още през деветдесетте години на миналия век. Те отдавна са пропуснати и забравени и затова секторът е и на този хал – всичко върви както се е наместило и както дойде и в болезнен разкрач. Между тежък соц и модерност. Между крещящи недоимъци и свръхпреувеличения.
Каква е картината : много общински и държавни болници трупат дългове, защото логиката не предполага те да са печеливши. По какъвто и търговски или друг закон да са регистрирани, все ще е същото. Особено в по-бедните региони. Общественото здравеопазване, по презумпция достъпно за всекиго, се финансира от една единствена каса – националната, която получава средствата си от бюджета, за който ние, работещите и съзнателни български граждани, допринасяме с данъците и здравните си осигуровки. Така като че ли съществува промисъл за елементарна солидарност в обществото и се поддържа идеята за едно първоначално, не ми се иска да употребя определението „ниско”, ниво на общодостъпна здравна помощ.
Положението е горе-долу като при т.н. социализъм: със съответните изключения. Все същите са и масовите очаквания, че лекарите и здравните работници винаги са ни длъжни. Откъдето идват и разните прояви на агресия – от арогантната и невежа всезнайковщина, от кривонасадени и порочни корупционни убеждения и практики.
Здравето, без съмнение, е пари. Но не така – не пари на ръка, не под масата или в кутия с бонбони. Не пари, поискани от пациента, поставен в безизходност. Не източени с фалшиви документи и пътеки от здравната каса, а вложени в добри условия и модерна техника в болниците, внасящи порядък и хуманност в системата на общественото здравеопазване. (Не говоря за частното, защото фактът, че непрекъсното възникват огромен брой частни здравни заведения, не свидетелства в полза на хуманната медицина, а само на комерсиалната). Деформациите и в здравеопазването, преувеличението напомнят свръхзастрояването в туризма и свръхпроизводството на университети. И болестта е една : нарушен, дори разрушен баланс на здравомислие – хронифицирал дефицит на здравомислие.
Анкета, проведена сред гимназисти в елитни гимназии, сочи, че мотивацията на повечето от тях, избрали да следват медицина, е именно високия доход. Самата аз чух как двама зрелостници разговарят за бъдещите си матури и кандидатстудентски изпити, и единият, който имаше амбицията да влезе в Медицинска академия, сериозно обясняваше на другия, че няма да минат и десет години, и той вече ще кара мазарати.
Защо повдигам темата за комерсиализацията в здравеопазването: ами тъй като тя изправя и настройва едни срещу други лекари и пациенти, обезценява доверието в хуманността на професията и отнема от нейната висока същност.
Аз съм дете на лекари, израснала съм с тяхната всеотдайност към работата в доста унизителните за медицината времена на соца. Зле платени, преследвани от партийни секретари и донасяни от санитарки, със забрана за частна практика и запечатани кабинети, те никога не изклинчваха от дълга си, не предаваха нито вътрешната си убеденост, че упражняват най-достойната професия, нито избора си да бъдат лекари.
Личните думи ми идват наум, когато начело на Министерството на здравеопазването застава строг в пресмятанията и авторитетен икономист. Надеждите са, че той ще въведе финансова дисциплина в системата, че най-сетне ще се появи и митичната електронна здравна карта и ще бъдат ограничени различните цинични форми и начини на източване на обществени пари, предназначени за здраве. Но ще подчертая, че не по-малко важно е да се върне не само хуманния ореол на хората в бели престилки, но и самата хуманност. То вече не зависи от министъра, а от нас, лекари и пациенти.
