Създателката на „Банани с пижами” Хелена Харис разбрала, че е започнала него много добро, след като първата серия станала истински хит.

„Още след като беше излъчен първия епизод, чувах семейства да говорят за него и които бързаха да се приберат, за го гледат”, каза тя пред американския телевизионен канал Ей Би Си.

Банани с пижами

„Спомням си един ден отидох в една банка и се наредих на опашката. Пред мен стоеше една майна и се опитваше да укроти децата си, които искаха да се приберат, за да гледат бананите.”

Това беше през 1992г. Днес детското шоу, което се превърна в културен феномен, отбелязва своя 25-ти рожден ден.

От самото начало

Ако съдим по думите на Харис, екипът, който стои зад направата на сериала е бил едно голямо семейство.

Всъщност, две от мечките в шоуто – Ейми и Морган – са кръстени на нейните собствени деца, а третата – Лулу – носи името на най-добрата приятелка на Ейми.

Междувременно, плъхът с шапката, който се появява във втория епизод, е идея на единия от операторите.

Банани с пижами

„Всички наистина бяха завладени от духа на шоуто и искаха да участват в създаването му”, казва Харис.

„Знаехме, че децата много го обичат и мисля, че така се получи, защото не се опитвахме да правим нищо друго освен шоу за деца. Нямахме претенциите да сме образователно предаване или нещо подобно.”

Веднъж, щом основната философия е била определена, просто е било въпрос на време да се вдъхне живот на историята.

През 1967г., песента, създадена от Кери Блинтън, за бананите с пижамите, вече е била част от репертоара на децата в детските градини, а книжката (излязла през 1972г.) също послужила за вдъхновение, независимо, че бананите в нея били малко по-страшни.

Банани с пижами

Съвсем естествено дошъл моментът, в който трябвало да се появи и предаване по телевизията и така се родили Б1 и Б2 .

„Мислиш ли, каквото и аз мисля, Б1?”

Австралийците Кенет Радли и Никълъс Ополски са класически актьори от 80-те години на миналия век. Щом станали част от НИДА (NIDA) не им трябвало много убеждаване да се превъплътят в Б1 и Б2.

Банани с пижами

„Режисьорът Роджър Байли казваше: „Не знаем дали ще проработи, но ще опитаме”. А аз казах: „Добре, с радост ще го направя”, казва Радли.

„Очаквах, че това ще е нещо хем странно, хем забавно, което децата ще гледат преди да отидат на детска градина.”

Но се оказва, че е нещо повече.

Радли (Б1) се връща през онези 10 години, в които носи костюма, с голяма любов и казва, че за него е било привилегия да работи с Ополски (Б2), нарича го „джентълмен и добър човек”.

Ополски казва същите неще за партньора си: „Беше страхотно преживяване и го споделих с моя приятел”.

Да носят тези костюми обаче не винаги е било толкова голямо удоволствие.

„Главите бяха изработени от фибростъкло, а в костюмите беше изключително горещо”, каза Радли.

„Първият костюм беше много неудобен, а цялата тежест на главата се поемаше от моята глава, защото беше прикрепена към каска за каране на колело. Така че цялата тежест от костюма падаше върху главата ми и притискаше врата ми.”

Ополски заяви, че това е направило актьорската игра в едно голямо предизвикателство.

„Беше абсолютно изтощително, защото много ни костваше много енергия да носим самия костюм, а бананите живееха на пълни обороти. Затова в края на деня се чувствахме като премазани.”

Харис отдава своята признателност на всеотдайността и химията между двата банана и способността им да работят, въпреки костюмите.

Банани с пижами

„Синхронизирахме се много добре, защото през костюма нищо не се виждаше, но репетирахме без тях”, обяснява Радли.

„Ето защо Никълъс и аз станахме много добри, сработихме се, станахме тандем и правехме всичко заедно. ”

От актьори към анимация

След близо две десетилетия с актьорска игра и костюми, през 2011г. шоуто бе преработено в анимационен сериал.

Идеята не се различава особено от първоначалното намерение на Харис, макар че тя признава, че живата актьорска игра й е харесвала повече.

„Нямаше как да си позволим анимация в началото, но исках да изглежда като комикс на живо”, обяснява създателката на детското.

Банани с пижами

„В действителност това проработи много добре. Според мен причината е сериалът да пожъне такъв голям успех е това, че имаше живи актьори”.

Години по-късно, Радли се чуди дали нещо не се е загубило по време на прехода.

„За мен естественият процес не водеше към анимация. Много по-естествено е да се забавляваме с лудостта на хората е костюми”, коментира той.

За още любопитни материали харесайте страницата ни във Фейсбук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!